— Ще наблюдавам колата ви, сър.
Бил му даде бакшиш, от който очите на сервитьора се опулиха.
— Разчитам на теб.
След това помогна на Марион да слезе от седалката.
— „Императрицата на Шанхай“ — промълви тя, загледана към пищно орнаментирания вход. Винаги съм искала да ям тук.
— Силно го препоръчаха.
— Учудих се откъде знаеш за задния паркинг.
След като влязоха в дълъг коридор, ги посрещна красива жена с дълга лъскава черна коса, облечена в китайска копринена рокля, срязана високо отстрани. Отведе ги по стълбище до малка интимна трапезария и ги настани. Докато проучваха менюто, донесоха чайник и им сипаха чай.
— Накуцваш отбеляза Марион.
— Малък спомен от Телърайд, Колорадо.
Едва сега забеляза превръзката на главата му, щом свали бомбето си. Марион се намръщи и повдигна вежди.
— Друг спомен ли?
Кимна и й се усмихна дръзко.
Марион го погледна в очите и погледът й се замъгли.
— Не знаеш колко съм щастлива, че не си убит.
— Шефът ти определено се опита.
— Господин Кромуел! — възкликна тя и тревогата замени състраданието й. — Не разбирам.
— Той е човекът, който ме простреля и уби агент на Ван Дорн, който ми бе приятел.
— Не може да говориш сериозно.
— Харесва ли ти или не, Джейкъб Кромуел е Бандита касапин, обрал над двайсет банки през последните дванайсет години и убил близо четирийсет невинни хора.
— Това е лудост! — Марион прехапа устна. Изглеждаше напълно объркана, все едно че няма накъде да се обърне. — Не е възможно да е направил каквото казваш.
— Казвам самата истина — заяви Бел сдържано. — Имаме улики. Може би недостатъчно, за да го обвиним, но всичко сочи към него.
— Но той е помогнал на толкова много хора в нужда — възрази тя.
— Фасада — отвърна Бел ледено. — Вдигнал е стена около империята си, пазена от армия добри граждани, които вярват, че двамата с Маргарет са щедри хора, които от чисто сърце помагат на бедняците. Това е игра. На Кромуел не му пука изобщо за бедните. Използва ги, за да постигне своите цели. В очите на корумпираните политици не може да направи нищо лошо, докато ги поддържа с тайни дарения.
Объркана, Марион отпи от чая си. Ръката й видимо треперете.
— Просто отказвам да го повярвам — промълви тя.
Бел посегна над масата и взе ръцете й в своята.
— Повярвай ми, Марион, истина е. Погледнах го в очите и го познах в мига, в който ме простреля в банката в Телърайд.
Тя издърпа ръцете си и ги стисна силно.
— О, Айзък! Всичко това е прекалено фантастично. Защо Джейкъб да ограбва банки, след като вече притежава втората по големина банка в Сан Франциско? Идеята е прекалено нелепа, за да е реалност.
— Не мога да ти дам отговор, Марион. В началото е вземал парите, за да изгради своята банка. Но когато е забогатял, грабежът и убийствата са се превърнали в мания. Виждал съм много случаи като на Кромуел. Грабежите и убийствата са като наркотик за него. Не може да се овладее и ще продължи да убива, докато го спра.
Взря се в чувствените му виолетови очи отвъд масата. Бяха станали тъмни и студени.
— Ти ли, Айзък? Трябва ли да бъдеш точно ти?
— Не мога да му позволя да продължава да убива хора. — Бел изрече думите монотонно, все едно че четеше обвинение в съда. — Няма да му позволя да вири нос на закона, да продължава да се измъква на свобода и да живее живота на богат Дядо Коледа. — После добави: — А това важи и за сестра му Маргарет. Затънала е в злодеянията му до хубавата си шия.
Марион клюмна глава в пълно объркване и шапката покри очите й.
— Познавам Джейкъб и Маргарет от години, а всъщност изобщо не съм ги познавала.
— Трудно е — прошепна Бел. — Но ще трябва да го приемеш.
Тя кривна отново глава и широката периферия е цветя на шапката й се вдигна, така че детективът успя да я погледне в кораловите морскозелени очи.
— Какво мога да направя? — промълви Марион.
— Първо, трябва да продължиш, все едно че не знаеш нищо. Продължаваш задълженията си като негова вярна секретарка. Агентите ни ще държат брата и сестрата под непрекъснато наблюдение. Трябва единствено да донасяш за всичко подозрително или необичайно, свързано с дейностите на Джейкъб.