— Имаш предвид, разбира се, да донасям на теб.
Кимна.
— Да.
Изведнъж я обзе чувството, че я използват, че интересът на Бел към нея е само като към осведомител. Извърна поглед, за да не види сълзите, бликнали в очите й.
Бел моментално усети какво се върти в ума й. Премести стола си покрай масата, докато седна достатъчно близо, за да сложи ръка на раменете й.
— Знам какво си мислиш, Марион, и не е вярно. Знам, че те моля да извършиш коварен акт, но на везните е поставен животът на много хора. А има и много повече. Отива далече отвъд молбата ми за помощ. — Замълча, за да събере куража си. — Влюбен съм в теб, Марион. Не мога да обясня как се случи така изведнъж, но се случи. Трябва да ми повярваш.
Марион се вгледа в лицето му и видя само обич и нежност. Страховете й изчезнаха за миг и тя се наведе, за да го целуне бавно и силно по устните. Когато се отдръпна, се усмихна криво.
— Сигурно си мислиш, че съм безсрамна уличница.
Той се засмя, като видя как се изчерви.
— Ни най-малко. Хареса ми.
После очите й се навлажниха.
— Трябва да призная, че почувствах нещо, когато вдигнах глава и те видях застанал там в кабинета.
Този път я целуна той.
След дългата целувка се отдръпна и се усмихна широко.
— Може би трябва да поръчаме, преди да са ни помолили да напуснем заради непристойно поведение.
30
Скоро след като Марион се върна от обяда си с Бел и се зае да печата писмо, Кромуел я повика в кабинета си. Секретарката прикри нервността си, като се постара да не го гледа в лицето, докато говореше.
— Марион, ще присъствам на Националната конференция на банковата общност. Тази година ще се проведе в Лос Анджелис, от шестнайсети до осемнайсети април. Би ли могла, ако обичаш, да подготвиш пътуването ми и да ми резервираш стая в хотел „Фримънт“ в центъра?
— За да сте в Лос Анджелис на шестнайсети, трябва да тръгнете утре — отвърна Марион. — Това е ужасно къс срок.
— Знам — каза Кромуел и сви равнодушно рамене. — Нямаше да ходя, но премислих.
— Желаете ли да наемете частен вагон?
— Не. Ще оставя частните вагони на президентите на банките „Крокър“ и „Уелс Фарго“. Когато ходя по банков бизнес, ще пътувам като обикновен пътник, за да знаят вложителите ми, че взимам интереса им присърце и не пилея парите им.
Марион стана и полите на роклята й прошумоляха.
— Ще се погрижа.
Щом се върна на бюрото си, вдигна слушалката на телефона и тихо, почти шепнешком, помоли оператора да я свърже с детективска агенция „Ван Дорн“. Щом съобщи името си на телефониста, веднага я свързаха с Бел.
— Айзък?
— Марион? Тъкмо щях да ти звънна, за да те поканя на вечеря и представление.
Марион изпита задоволство, задето агентът е щастлив да чуе гласа й.
— Имам малко информация за теб — каза сериозно. — Джейкъб ще пътува извън града.
— Знаеш ли къде?
— Лос Анджелис — отвърна тя. — Ще присъства на Националната конференция на банковата общност. Това е форум за банкери, да си споделят последните банкови операции.
— Кога се провежда?
— От шестнайсети до осемнайсети този месец.
Бел помисли малко.
— Трябва да е на влак утре, ако иска да стигне в Лос Анджелис до шестнайсети.
— Да, точно така — каза Марион. Щом затворя, ще направя резервациите. Пътува в общ вагон като обикновен пътник.
— Нетипична пестеливост от страна на шефа ти.
— Твърдеше, че щял да впечатли вложителите на „Кромуел“, като не харчи активите на банката.
— Какво мислиш, Марион? Пътуването му основателно ли е?
Не се поколеба с отговора:
— Не знам дали наистина има Национална конференция на банковата общност на тези дати в „Града на ангелите“.
— Ще се погрижа един от агентите ни да е с него през целия път.
— Чувствам се омърсена, че правя това зад гърба му — каза тя с угризение.
— Не съжалявай, мила — отвърна й със съчувствие Бел. — Джейкъб Кромуел е зъл човек.
— По кое време да те очаквам? — попита Марион облекчена, че сменя темата.
— Ще те взема в шест, за да можем да вечеряме рано и да успеем за представлението.
— С червената ти състезателна кола ли ще пътуваме?