Понесоха се по тесния хълмист път и навлязоха в окръг Монтерей, достигнали земеделското селище Салинас. Орната земя от двете страни на пътя бе удивително красива, позеленяла под пролетното слънце. За щастие шосето през малкия град беше чисто, само с един-два автомобила и няколко фургона с конски впряг, спрели покрай тротоарите. Няколко граждани чуха грохота на ауспуха на забързания локомобил. Обърнаха се и зяпнаха онемели, докато голямата огненочервена машина профуча през търговската част на градчето. Не им остана време да утолят любопитството си, преди машината на бясна скорост да продължи към откритата околност на юг.
— Кой е следващият град? — попита Бел.
Бронсън погледна картата.
— Соледад.
— Колко?
— Около четирийсет километра. Няма да е зле да заредим резервоара там, защото до следващия по-голям град са цели триста и двайсет километра. Обърна се и погледна грамадния цилиндричен месингов резервоар, монтиран зад седалките. — Колко побира?
— Сто и седемдесет литра.
— Би трябвало да има гараж в Соледад, който да обслужва автомобили и фермерска техника.
Думите едва бяха излезли от устата му, когато лявата задна гума се сплеска, натресла се в остър камък на пътя. Локомобилът занесе още стотина метра, преди Бел да го овладее и спре.
— Само въпрос на време — въздъхна той примирено. — Едно от затрудненията в пътната надпревара.
Беше извън автомобила и тикаше крик под задната ос в продължение на три минути, докато Бронсън свали една от резервните гуми на задницата на колата. Бел свали колелото и го подмени за десет минути. Откакто имаше колата, много пъти беше сменял гуми, спукали се при убийствената скорост, с която обичаше да се движи. След това отдели гумата от колелото и я хвърли на Бронсън. — Има комплект за залепване под седалката. Залепи дупката докато караме. Ще я монтирам на колелото, след като стигнем в Соледад.
Скоро след като излязоха отново на един прилично гладък път, пред тях изникна натоварена със сено кола, теглена от два коня. Фермерът, уверен, че е сам на миля околовръст, караше точно по средата на шосето, само на няколко метра от бурените и храстите, прорасли около оградите на градините с артишок, люти чушки, гъби и маруля.
Бел забави, но нямаше друг избор, освен да издърпа локомобила встрани от пътя и да подмине каруцата едва на педя разстояние, но не беше му останало достатъчно място за чисто преминаване. Отнесе цели десет метра дървена ограда, за щастие, без да причини големи щети на колата. Само предният десен калник се огъна и остърга гумата, когато тя подскочи на една неравност на пътя. Бел не погледна назад към фермера, който размахваше юмрук и го ругаеше, докато конете му се изправяха на задните си крака и едва не обърнаха колата. Нито остана доволен от облака прах, изхвърлен от колелата.
— Побъркан селяк — изръмжа Бронсън и погледна назад през рамо.
— Сигурно оградата, която съборихме, беше негова — усмихна се Бел.
След петнайсетина километра Соледад изникна пред очите им. Наречено на мисията „Нуестра Сеньора де ла Соледад“, основана преди сто години, градчето представляваше главна железопътна спирка в долината, осигуряваща най-бързия възможен превоз до пазара на продукцията, отглеждана тук. Бел забави, щом навлезе в града и намери гараж, където можеше да купи бензин за локомобила. Докато Бронсън и собственикът на гаража наливаха бидони гориво в големия резервоар, детективът се пребори със смачкания десен преден калник, като го огъна назад от гумата. След това взе вътрешната гума, която Бронсън беше залепил, вкара я обратно във външната и ги монтира на колелото, преди да го завинти на задницата на локомобила.
— Момчета, да не сте първата кола от състезание, която минава тука? — попита собственикът на гаража, облечен в мръсен комбинезон.
Бел се засмя.
— Не, сами сме.
Монтьорът погледна прашния и очукан автомобил и поклати глава.
— Явно адски бързате, момчета.
— И още как — отвърна Бел и лепна в дланта на гаражния собственик повече от достатъчно банкноти за цената на бензина.
Той се загледа след тях и се почеса по главата, когато колата се отдалечи с рев и бързо се превърна в червена точица по главната улица, преди да се стопи сред нивята извън града.