Най-сетне най-лошото вече бе зад тях. Намираха се на финалната права и локомобилът напираше здраво и догонваше с всяка миля частния влак на Кромуел. Според изчисленията на Бронсън бяха само на петнайсет мили зад него. С малко късмет можеха да стигнат до железопътния терминал на Лос Анджелис преди Бандита касапин.
Още по-окуражителна беше гледката с високите здания в далечината. Когато наближиха предградията, трафикът започна да се усилва. Бронсън се възхити на физическата издръжливост на Бел. Сините му очи, твърди и немигащи, не изпускаха пътя. Мъжът беше роден да седи зад волана на бърза кола, прецени агентът. Погледна часовника си. Стрелките на циферблата показваха четири и дванайсет. Бяха изминали над шестстотин километра път със скорост около 100 км/час.
С приближаването към главната част на града трафикът се усилваше и Бел започна рутинното си вече упражнение с подминаването на конски впрягове, кабриолети и автомобили. Изпита огромно облекчение, когато черният път най-сетне стана павиран с тухли. Вряза се в него и започна да задминава трамвайни коли и по релси в средата на улицата. Изненада го големият брой автомобили, покрай които минаваше, без да знае, че над две хиляди от тях пъплеха по улиците на разрастващия се като гъба град със сто и двайсет хиляди души население.
Бел откри, че булевардите на „Града на ангелите“ бяха значително по-широки от тези в Сан Франциско и спечели време с по-голямото пространство за движение на возилата. Минаха през центъра и много глави се извърнаха със страхопочитание от скоростта на червения „локомобил“. Един полицай наду свирката си и се разгневи, когато Бел го пренебрегна и продължи с бясна скорост напред. Полицаят скочи на велосипеда си и го подгони, но скоро остана далече назад, докато автомобилът се скри напълно от погледа му.
Голямата железопътна гара изникна пред очите им, след като Бел взе завоя на две колела. Мъж в кафяв костюм и бомбе с широка периферия стоеше до бордюра при входа на терминала и махаше панически с ръце. Детективът закова спирачките пред Боб Харингтън, агента на Ван Дорн, който ръководеше операциите в Южна Калифорния. В началото Харингтън не позна Бронсън. Мъжът в опръсканото с кал кожено палто и шлем приличаше на привидение, докато не си вдигна очилата.
— Боже мой, Хорас, не те познах — възкликна стройният мъж със загоряло лице и остри черти. С двуметровия си ръст. Харингтън се извисяваше над двамата си колеги.
Бронсън стъпи сковано на паважа и разкърши схванатите си мускули.
— Съмнявам се, че и собствената ми майка щеше да ме познае. — Обърна се и посочи към Бел, който все още седеше грохнал зад волана. — Боб, това е Айзък Бел. Айзък, Боб Харингтън.
Бел смъкна шофьорската си ръкавица и стисна ръката на Харингтън.
— Приятно ми е да се запознаем, Боб.
— Чувал съм много за подвизите ти, Айзък. Чест е да се запозная с теб.
Бел нямаше време за губене с учтивости.
— Какъв е статутът на частния влак на Кромуел? На време ли сме да го спрем?
Харингтън бавно поклати глава.
— Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но редовният пътнически влак е бил отделен на страничен коловоз във Вентура и го е пропуснал. Когато е пристигнал в Лос Анджелис, е подминал гарата и е хванал експресната линия към Сан Диего. По този начин е съкратил пътя си с половин час.
— Преди колко време? — попита Бел обезкуражен.
— Двайсет минути оттогава.
— Щяхме да сме го изпреварили с десет — отбеляза мрачно Бронсън.
Бел погледна грохналия локомобил, зачуден дали на колата й е останала още сила за последната гонитба. Знаеше, без да поглежда в огледалото, че той самият е още по-изтощен от автомобила.
Харингтън огледа мълчаливо двамата пребити от бясното препускане мъже.
— Мога да наредя на агентите си в Сан Диего да заловят Кромуел, когато специалният влак спре в тамошното депо.
— Твърде умен е, за да слезе на депото — отбеляза Бел. — Ще спре влака извън града и ще влезе с някоя от многото си маскировки.
— Накъде смятате, че се е запътил?
— Към някоя от местните банки.
— Коя точно? — попита Харингтън. — Там има поне десет.
— Тази с най-многото активи.
— Честно ли вярвате, че сам бандит ще се опита да ограби банка „Уелс Фарго“ в Сан Диего? — попита Харингтън скептично. — Това е най-обезопасената банка в Южна Калифорния.