— Сериозно? — Кромуел се отпусна безгрижно на канапето, все едно че нищо на света не можеше да го притесни. — Според това, което съм чел за Бандита касапин, винаги е бил маскиран по време на престъпленията си. Как може да бъде разпознат?
— Почакай и ще видиш.
— Имам огромно влияние в Сан Франциско — заяви с пълна увереност престъпникът. — Допринесъл съм силно за избора на всеки висш градски и федерален съдия. Длъжници са ми. Същото се отнася и за добрите граждани на Сан Франциско. Дори да успеете да ме изправите на съд, никое съдебно жури от мои съграждани няма да ме осъди, не и след многото хиляди долари, които съм похарчил заради тях.
— Залагаш, преди да си видял ръката си — отвърна Бел. — Ще бъде пратен федерален съдия от Вашингтон, за да слуша делото и процесът ще бъде преместен другаде, където няма да си любимецът на града.
— Мога да си позволя най-добрите адвокати в страната — продължи високомерно Кромуел. — Никое жури от съдебни заседатели, който и съдия да седи на банката, няма да ме осъди за престъпления с толкова нищожни свидетелства, не и с репутацията ми на човек, който е обичан от бедните и бездомните жители на Сан Франциско.
Лицето на Бронсън беше помръкнало от отвращение. Едва се сдържаше да не забие юмрук в наглата физиономия на бандита.
— Това го кажи на семействата на жертвите, които застреля хладнокръвно. Кажи им как парите, които открадна, отидоха за разточителния лукс в банкерското имение на Ноб Хил.
Кромуел се усмихна цинично и замълча.
Влакът започна да забавя. Бронсън се приближи до един от прозорците и надникна навън.
— Влизаме в Санта Барбара. Машинистът вероятно ще спре, за да налее вода.
— Бих искал да сляза на гарата — каза Бел. — Има един дребен проблем, който бих искал да уредя.
Щом влакът спря, Бел скочи от стъпалата на перона и бързо изчезна в гаровото депо. Десет минути по-късно, когато машинистът наду свирката, за да предупреди, че включва задвижващите колела, агентът притича обратно и се качи отново на вагона „Пулман“.
— За какво беше това? — попита Бронсън.
Кромуел моментално заподозря, че става нещо неприятно за него. Размърда се на канапето и се наведе напред да слуша.
— Телефонните линии над пролома, където пороят ги беше съборил, са поправени — отвърна Бел. След това погледна Кромуел с язвителна усмивка. — Обадих се до офиса на Ван Дорн и наредих на агентите ни да задържат сестра ти като съучастничка.
— Вие сте полудели! — извика престъпникът.
— Мисля, че можем да докажем, че тя е замесена в убийствата, извършени от Бандита касапин.
Кромуел скочи от канапето с изкривено от гняв и омраза лице, но веригите го задържаха на място.
— Мръсна свиня — изсъска той. — Маргарет нямаше нищо общо с всичко това. Тя не знаеше нищо за моите… — Поколеба се, преди да се е самообвинил. Отпусна се бавно на канапето, овладял се и възвърнал самоувереността си. — Ще платиш скъпо задето въвличаш невинна жена в нелепите си обвинения. Ще я освободят и ще се върне в гостната си час след като бъде обвинена лъжливо за престъпления, за които не знае нищо.
Бел се взря в очите на Кромуел с увереността на пантера, готова да разкъса антилопа.
— Маргарет ще проговори — заяви той твърдо. — Ще каже каквото знае в усилие да спаси брат си. Ще лъже, разбира се, но ще се оплете в хиляда подробности, на които не може да отговори. Маргарет ще бъде свидетелката, която неволно ще те прати на бесилото.
— Дори да бях виновен, Маргарет никога няма да изрече и една дума срещу мен — отвърна Кромуел убедено.
— Ще каже, ако знае, че отива в затвора до края на живота си. Да не говорим за луксозния живот. Превръщането й в държавен свидетел ще е съвсем просто при толкова тежка цена, която би могла да плати.
— Ужасно подценяваш Маргарет.
— Не мисля — отвърна тихо Бел.
— Ще свържеш Маргарет с престъпленията толкова, колкото ще убедиш журито, че аз съм виновен.
Бел погледна банкера в очите.
— А виновен ли си?
Кромуел се изсмя и се огледа из вагона.
— Да призная, че съм твоят Бандит касапин пред свидетели? Хайде стига, Бел. — Този път нямаше „господин“. — Пързаляш се на тънък лед и го знаеш.
Бел дръпна ръкавицата на лявата ръка на Кромуел и оголи метална тръбичка на мястото на единия пръст.