Выбрать главу

— Ще видим — обеща агентът на глас. — Ще видим.

* * *

Бел не рискуваше. Когато наближиха Сан Франциско, нареди на машиниста да подмине главното депо и да продължи на страничен коловоз. Бронсън разполагаше с цяла малка армия агенти, които да ескортират Джейкъб Кромуел до една линейка, където го вързаха на носилка за превозването през града.

— Не мога да си позволя риска да оставим Кромуел в окръжния затвор — каза Бел. — Прав е, че приятелите му ще го измъкнат за час. Прехвърлете го през залива в щатския затвор в Сан Куентин. Ще го държим в кърпа вързан, докато се подготвим да внесем официалния обвинителен акт.

— Всеки репортер на всеки вестник в града ще съобщи за събитието — предупреди Бронсън.

— Ще разпространят историята из страната по телеграфа до всеки вестник от тук до Бангор, Мейн — отвърна Бел ухилен. — Сега трябва само да го държим да не се изплъзне от ръцете ни. Кромуел ще се опита да подкупи всеки пазач, който се доближи до него.

— Познавам началника на затвора в Сан Куентин — каза Бронсън. — Железен е. Кромуел само ще си хаби дъха ако мисли, че може да го подкупи да го пусне.

— Няма начин да не се опита. — Бел се озърна към Кромуел, докато го вдигаха грубо в линейката. — Сложете му качулка на главата, за да не го познае никой. Началникът да се закълне да пази тайна и го накарай да заключи Кромуел в единична килия, далече от другите затворници. Сутринта ще дам на началника на затвора нужните документи.

— А Маргарет? Съмнявам се, че някой съдия, бъркал в джоба на Кромуел, ще попълни документите за ареста й.

— Изпълни формалностите — нареди му Бел. — Окажи й натиск. Щом разбере, че брат й е задържан и че може да загази с него, се обзалагам, че ще събере всички пари, които може, и ще побегне. Тогава ще кацне право в ръцете ни.

Преди да се запъти към офиса на Бронсън, Бел се отби в една телеграфна станция и прати дълго съобщение на Ван Дорн за задържането на прословутия Бандит касапин. Помоли също така за помощта, която можеше да им окаже полковник Дензлър от федералното правителство.

* * *

Кромуел беше прав за едно. Маргарет напусна полицейския отдел по-малко от трийсет минути, след като двама от агентите на Ван Дорн я придружиха до там. Адвокатите на Кромуел вече бяха там и уреждаха освобождаването й под гаранция, когато тя пристигна. Дори шофьорът й беше под ръка, за да я откара у дома с чакащия отпред ролс-ройс, паркиран в зона, забранена за превозни средства. Един окръжен съдия като по чудо се появи, за да подпише необходимите документи за освобождаването. На един репортер, окачал се случайно там заради дело за кражба с взлом, му се стори, че арестът и почти моменталното освобождаване на Маргарет са инсценирана формалност.

Междувременно Бронсън и агентите му качиха линейката с Кромуел на ферибота, който ги превози през залива до окръг Мейрин. След като слязоха на кея, подкараха към щатския затвор в Сан Куентин. Както беше заявил Бронсън, началникът бе много отзивчив и дори горд, че ще държи в затвора си прочутия Бандит касапин, докато обвинителният акт бъде уреден.

След като Бел напусна телеграфната служба, отиде до банката на Кромуел. Взе асансьора до главния офис и се приближи до бюрото на Марион.

— Вземи си шапката — каза й без предисловия и с тон, нетърпящ възражения. — Останалата част от деня си в отпуск.

Тя се сепна, напълно изненадана от внезапната му поява след цели три дни. Страстта й към него се върна и я заля като вълна. Осъзна, че не би могла да спори, но все пак отвърна:

— Не мога да напускам просто когато ми хареса. Може да загубя работата си.

— Вече си загубила работата си. Шефът ти е зад решетките.

Заобиколи бюрото и издърпа стола й, за да може да стане.

Тя се надигна бавно и го изгледа стъписана.

— Какви ги говориш?

— Шоуто свърши. Задържал съм Кромуел, докато получим нужното разрешително за ареста му и документите за обвинението.

Като в мъгла тя взе шапката и чантичката си от бюфета зад бюрото, а след това стана, без да знае какво да прави. Извърна очи и зяпна в пода невярващо. Не беше си и помисляла някога, че е възможно Джейкъб Кромуел, независимо от престъпленията му, да се окаже уязвим.

Бел бе забелязал как се изчерви лицето й в началото и отново го трогна свенливата й реакция. Взе шапката от пръстите й и я постави кривната весело настрани върху главата й.