— Виж най-напред какво можете да изровите около визата им.
— Това е територия на СИН — отбеляза уместно Ханрън.
— Именно. Рано или късно трябва да ги въвлечем и тях. Защо не сега?
Ханрън кимна бавно. Очевидно работата беше далеч по-дебела, отколкото му бе съобщено в началото. Директорът не разкриваше докрай картите си, но това можеше да се очаква. Опитвайки се да изкопчи още нещо, той запита със съмнение в гласа:
— Значи, да ги приберем по обвинения в нарушение на имиграционните закони, така ли?
— После можем да им предявим каквито си искаме допълнителни обвинения. Ще ангажираме и медиите, може да излезем със съобщение за печата, с което здравата да очерним тоя Коневич. Засега ги искам клиенти на правосъдието.
— Искате ги? — Харнън замълча и го изгледа невярващо. — И двамата ли?
— Току-що го казах.
— А в какво се е провинила тя?
— Омъжена е за него.
Ханрън се покашля, решен да не оставя нещата така.
— Значи, казвате да я използваме, за да окажем натиск върху него? Искам да се убедя, че съм чул правилно.
Пръстите на Тромбъл си играеха нервно с преспапието върху бюрото му.
— Да съм казал такова нещо?
Ханрън не посмя да отговори.
Тромбъл вдигна някакъв документ от бюрото и се престори, че чете.
Ханрън не помръдна от мястото си. Вече бяха нагазили в дълбокото, а Тромбъл се опитваше да го набута още по-навътре, за да се удави. Оставаха му две години до пенсия. Беше си го намислил до най-малката подробност — скромна къщичка в близост до игрище за голф някъде във Флорида; някакви ангажименти като частен консултант, колкото да си добавя по нещо отгоре към пенсията; най-после щеше да дойде редът и на онази противна вещица, за която беше женен от толкова години — време беше да я смени с някоя по-млада, знойна мацка, която да изглежда еднакво добре по бикини и без нищо. Не, Ханрън нямаше намерение да рискува всичко това. Искаше да получи недвусмислена заповед в присъствието на двамата свидетели, които чакаха мълчаливо, изправени до стената.
Когато стана ясно, че тримата са в състояние да му висят над главата цяла нощ, Тромбъл отстъпи. Без да вдига поглед от документите, той каза:
— Този човек пребивава на наша територия под фалшив претекст. Жена му го придружава, заедно с него е дала фалшиви показания към молбата им за политическо убежище. Това я прави съучастник, който заслужава подобно третиране.
— Ясно. Кога трябва да стане това?
— Още тази нощ. Петък е и техният адвокат ще може да се намеси чак в понеделник.
В три сутринта на входната врата се почука. Както и предишния път, Алекс се заметна с халата и тихо пристъпи към вратата. Надникна през шпионката — беше Марти Бренън, техникът по поддръжката на сградата, който изглеждаше разтревожен.
Алекс отвори.
— Какво има, Мар…?
Внезапно Марти бе изблъскан встрани и в апартамента нахлу група от осем мъже, единият от които при по-внимателно взиране се оказа едра, мускулеста жена с мъжки дрехи. Агентите се пръснаха във всички посоки из апартамента и обходиха стаите, което не им отне много време, понеже стаите бяха само три.
Откъм спалнята се чу писъкът на Елена. Алекс хукна нататък, но бе задържан от двама мъже с широки рамене и грапави длани, които извиха ръцете му зад гърба и с отработено движение му поставиха белезници.
— Кои сте вие? — извика той.
— Служба имиграция! — отвърна мъжки глас откъм кухненския бокс.
— Не сме направили нищо. Имаме политическо убежище!
— Имахте. Минало време — озъби се мъжът, като се върна в хола и застана срещу Алекс. — Сега то ви е временно отнето до изясняване на случая, след което ще ви бъде отнето завинаги.
— Добре. Имаме и визи. Паспортите са в куфарчето ми — каза Алекс, като посочи с брадичка към кухненската маса, която едва се крепеше на трите си здрави крака.
Мъжът отиде до масата, отвори със замах куфарчето и извади двата паспорта. Разлисти ги, намери страниците с американските визи, хвърли им съвсем бегъл поглед, после вдигна глава и отсече:
— Очевиден фалшификат.
— Като Американската конституция, доколкото виждам.
— Претърсете апартамента — нареди мъжът на хората си. Всички с изключение на един, който си стоеше тихо в ъгъла, се впуснаха както преди да преобръщат мебели и да изсипват чекмеджета на пода.
— ФБР претършува дома ми само преди две седмици — информира го Алекс. — Какво очаквате да откриете?