Отговор не последва. Алекс се извърна да не гледа опустошенията и погледът му се спря на самотния мъж, който стоеше облегнат в ъгъла. Облечен беше с евтин сив костюм като другите, макар че бе дошъл по-скоро да наблюдава, отколкото да участва в погрома.
— Вие сигурно сте от ФБР? — запита го Алекс.
Отначало мъжът го погледна неуверено, после се окопити и сговорчиво отвърна:
— Познахте!
— Искам да се обадя на адвоката си. Всички документи относно политическото ми убежище и правния ми статут са при него. Сигурен съм, че ще искате да ги видите, или греша?
— Не, засега не искам.
— А правата ми, сър?
— Незаконните имигранти не се ползват с права.
— Искам да бъда наясно, сър. Вие ми отказвате правото на адвокатска защита?
При един от многобройните им разговори Ем Пи го бе предупредил, че може да се стигне дотук. Не обръщай внимание на обидите и униженията, запази самообладание, не се конфронтирай с тях, колкото и да те предизвикват, бе го посъветвал той. Няма да направи добро впечатление нито пред имиграционната комисия, нито пред съдията, ако нещата опрат до съд за това, че ответникът е демонстрирал незачитане на американските институции. Бъди твърд, но учтив. Внимателно им напомни за правата си, постарай се да запомниш колко процедурни правила са нарушили, за да може впоследствие, в съдебната зала, да им ги натрием в носа.
Точно в този момент обаче жената агент — същата, която приличаше на мъж в женски дрехи, извлече Елена от спалнята. Съпругата му беше по нощница — оскъдна, почти прозрачна камизолка, която не прикриваше нищо. Неколцина от мъжете я зяпаха похотливо. Елена пет пари не даваше. Тя стоеше гордо изправена и пронизваше мъчителите си с поглед, който би срязал танкова броня.
Човекът от ФБР също я оглеждаше с лъстива усмивка, но Алекс забеляза това и му се сопна:
— Дори навремето в КГБ не държаха на работа такива перверзници.
Агентът, който се казваше Уилсън, поруменя и сведе поглед към обувките си.
— Женен ли сте? — запита го Алекс. Оня не отговори и Алекс повтори натъртено: — Питам ви, имате ли жена?
— Да — отвърна Уилсън, навел глава като слаб ученик на изпит.
— Ще ви бъде ли приятно, ако видите да се отнасят по този начин към жена ви?
— А откъде можехме да знаем, че е по нощница?!
— Вече знаете, сър. Но това не ви пречи да зяпате и да се хилите на голата ми жена като някакви извратени пубертета. Ако имахте капка приличие, щяхте да я пуснете да иде в банята да се преоблече.
Агент Уилсън разглеждаше напрегнато обувките си — връзките, езика, бомбето, шевовете отстрани. Указанията, които бе получил, бяха пределно ясни и брутални: да унижи Коневич. Да го дразни и провокира, докато извърши някоя глупост: жалък опит за съпротива, обида или — още по-добре — насилие срещу длъжностно лице, след което да му щракне белезниците. Обвиненията срещу Коневич издишат отвсякъде, ако трябва да бъдем откровени, бе му казал неговият шеф Ханрън. Съшита са с бели конци, няма да издържат в съда. Затова ти гледай да му прикачиш още нещо, за което съдията да се хване.
А вместо това оня го бе нарекъл „перверзник“. Това го жегна дълбоко. Без да поглежда към великолепната, почти гола блондинка на две крачки от него, той нареди на жената агент:
— Остави я да си вземе дрехи и да се облече в банята.
Елена бе отведена; Уилсън чу ядовитите й стъпки, които се отдалечаваха по коридора.
Облегнат на стената, Алекс наблюдаваше примирено агентите от СИН, които за пореден път опустошаваха апартамента им. Малкото им вещи, които не бяха повредени и изпочупени, включително някои, които Елена с търпение и любов бе възстановила, сега бяха окончателно съсипани. Това си беше тежък, изнурителен труд и — за тяхна чест — този път никой от агентите не се усмихваше.
След още около пет минути вакханалията бе прекъсната от силни удари по врата някъде в задната част на апартамента. Плътен женски глас крещеше яростно:
— Какво правиш там вътре? Отвори вратата! Казах, веднага отвори тази скапана врата! Не се шегувам!
Изведнъж агент Уилсън от ФБР забрави предишната си сдържаност и хукна към банята в дъното на коридора. След още няколко секунди на яростни крясъци и гръмки заповеди да се отвори вратата, които оставаха без отговор, се чу силен трясък. Миг по-късно Елена отново бе домъкната в хола, този път облечена в джинси и раздърпана тениска и с войнствено изражение на лицето.
— Какво правехте вътре? — запита агентът от ФБР, като доближи лицето си на два пръста от нейното.
— Преобличах се.
— Друго?
Елена не се сдържа и се разхили.
— Не ви ли се струва просташко да питате една дама какво е правила в банята?