Човекът от ФБР направи гримаса и излая на останалите агенти:
— Претърсете банята!
След две минути един от тях се върна, хванал смутено в ръка мобилен телефон, от който капеше вода.
— Това беше скрито в тоалетната чиния.
Беше безсмислено да питат Елена дали е говорила по телефона, нито на кого е звъняла. В този момент адвокатът им сигурно вече летеше с пълна газ към „Уотъргейт“.
— Сложете й белезниците — нареди агент Уилсън от ФБР. — И да се махаме от тук.
Явно някой бе уведомил медиите, защото, когато ги извеждаха от сградата — в 3:15 ч. сутринта!, — наоколо се бе струпала тълпа възбудени репортери, които отпиваха кафе от пластмасови чашки, разменяха плоски шегички за историята на „Уотъргейт“, настройваха прожекторите си и очакваха веселбата да започне.
До момента седмицата беше сравнително постна откъм събития. Холивудските звезди се държаха неподобаващо прилично; имаше доста убийства наистина, но нито едно достатъчно кърваво и извратено, за да разчупи монотонността на новинарския поток; разбира се, обичайните за Вашингтон политически скандали, свързани с кражби и секс, си вървяха както винаги, но вече никой не се интересуваше от тях. Момчетата от службите за връзки с обществеността на ФБР се бяха разтичали с всички сили да осигурят подобаващо медийно отразяване на сензационната новина за ареста на тези двама закоравели руски престъпници. „Милионерът беглец“ бе прозвището, което бяха измислили за Коневич. Номер едно в списъка на най-издирваните руски мафиоти. Той и съпругата му бяха знаменитости, при това млади и красиви — истински медийни звезди, и на новинарските канали бе обещана сочна вътрешна информация, изпъстрена с всякакви пикантерии, които да приковат интереса на жадната за сензации аудитория.
Зад гърбовете на тълпата дебнеше самотна блондинка, стиснала под палтото си голям пистолет, и псуваше наум многото свидетели. Да вървят по дяволите, изруга накрая Катя. Дадените й от Голицин указания бяха ясни и недвусмислени: смъртта да изглежда като нещастен случай, обир с неочаквана трагична развръзка или — в краен случай — като ритуално самоубийство на семейна двойка, изпаднала в безизходица. Ала в цялата си дългогодишна кариера на поръчков убиец Катя никога не се бе оставяла жертвите й да я обсебят до такава степен. Към унижението да й избягат под носа в Будапеща се бяха прибавили едногодишните й несгоди в Чикаго, които едва не я бяха довели до психически срив, само за да научи накрая, че господин Хитреца отново я е надхитрил. Не, вече изобщо не й пукаше за указанията на Москва. Само да й паднеха на мушката, щеше да изпразни пистолета си в двамата, да ги направи на решето и после да се метне на първия самолет за Мексико. А това, че щеше да извърши заветното убийство пред телевизионните камери, само подсилваше тръпката й.
Трябваше непременно да се сдобие с копие от записа. Щеше да прекара остатъка от живота си, гледайки себе си как надупчва с куршуми своите архиврагове.
Изведнъж вратите на сградата се разтвориха с трясък. Заобиколени от плътна група агенти, Алекс и Елена бяха изведени навън, право срещу обективите на камерите. Проблеснаха светкавици, лентите се завъртяха, срещу хората от СИН и ФБР заваляха въпроси, които останаха без отговор. Катя се опита да си пробие път през тълпата, но репортерите бяха врели и кипели в подобни битки. С бруталната ловкост на защитници от Националната футболна лига те я избутаха обратно с телата си, докато я повалиха на земята.
Алекс и Елена бяха преведени през плътния шпалир от репортери и наблъскани на задната седалка на голяма синя кола. Говорител на ФБР пристъпи напред и започна да дава изявление за печата — очевидно предварително наизустено и репетирано.
— Алекс Коневич се издирва в родината си Русия за тежки престъпления. Той и съпругата му Елена са присвоили стотици милиони долари от невинни вложители, след което са избягали в Съединените щати. Тук живеят като богаташи, укриват се в една от най-престижните жилищни сгради във Вашингтон, бягат от руските власти и се преструват…
В този момент вратата се затръшна и Алекс не чу останалото.
Пътуването до централата на СИН не продължи дълго. Там зловещата двойка бе фотографирана, снеха им отпечатъци и ги вкараха в процедура за депортиране.
Алекс получи оранжев затворнически костюм и разрешение да ползва мъжката тоалетна, за да се преоблече. Когато излезе от там, Елена я нямаше. Изведоха го обратно навън и го наблъскаха в някакъв ван, приковаха го с верига за пода и с бясна скорост го откараха в градския затвор на Александрия, щата Вирджиния, където попадна в една арестантска килия с испаноговорящи, китайци, албанци и всякакви други несретници, нарушили разтегливото имиграционно законодателство на Съединените американски щати.