— Разбира се, този сценарий не е изцяло лишен от неудобства.
— Защо?
— Ами защото онези все още се опитват да премахнат Алекс. Изпратили са екипи наемни убийци да го дебнат. Освен това по някакъв начин са подлъгали американското ФБР да го върне в Русия. Човекът отдавна вече с нищо не може да им навреди, но това не ги интересува. Искат го мъртъв.
— А каква е втората възможност? — попита мрачно Юри.
— Да се борите с тях.
— Не ставайте глупак. Аз съм бизнесмен, изобщо не знам с кого си имам работа, нямам представа дори кои са тези хора.
Михаил стана от стола и закрачи напред-назад в пространството срещу бюрото.
— Затова съм тук. Защото аз ги знам кои са. И всеки път когато се срещат, където и да си провеждат срещите, все повече научавам за тях. Това са много силни, много опасни хора. И невероятно корумпирани. Става въпрос за огромен заговор, подхранван с много пари, който с всеки изминал месец се разраства все повече.
— Това за кураж ли ми го казвате?
— Ако ме слушате внимателно, трябва да ви подейства окуражаващо. Самите мащаби на операцията вече работят против тях. А и както вече казах, откакто успяха с Алекс, са станали прекалено самонадеяни. Искам да разберете, че номерът минава само когато има елемент на изненада. За целта те трябва да действат много предпазливо, да не се издават, да стоят в сянка.
— И какво трябва да направя аз?
— За начало да забравите името на тази визитка. Ще ви дам телефонния номер на един бивш капитан от милицията. Кадърен специалист, минал през много битки, железен мъж. Обадете му се още утре сутринта, платете му колкото ви поиска и не очаквайте незабавен резултат. По-скоро се подгответе за още убийства и пожари. С времето той ще намери начин да защити вас и хората ви. Ако ви поиска още пари, подпишете му чека, без да задавате въпроси. Тук нещата не опират до организиране на допълнителна охрана и предпазни мерки. Алекс бе тръгнал по този път и вижте докъде го докара. Моят човек ще трябва да дава подкупи, вероятно да ви осигури помощта на някоя конкурентна групировка. Срещу огъня се бориш с огън.
— А вие какво ще правите?
— Ще стоя в сянка. Ще ги държа под око. В един момент може и аз да ви поискам пари. Няма да ви струва евтино, но, повярвайте ми, това ще са най-разумно вложените пари в живота ви.
— Значи, от мен искате да бъда търпелив.
— Търпелив или мъртъв, така виждам аз нещата.
23
Във вторник, точно в 9:00 ч., Алекс отново бе изкаран от килията си и отведен до гишето за снемане на лични данни. Елена беше вече там; и тя бе облечена като него в оранжев затворнически костюм. Оковите на глезените и белезниците на китките й бяха съединени със стоманена верига, която се увиваше около кръста й. Всичко това е пълен абсурд, помисли си Алекс. После се коригира: не абсурд, а безобразие. Тези хора я третираха като сериен убиец, докато единственото закононарушение, в което бе обвинена, беше изтекла виза.
След като приключиха с нея, надзирателите се заеха с него. След две минути той и Елена стояха един до друг с еднаквите си отвратителни оранжеви костюми и еднакви вериги.
После ги изведоха навън и им помогнаха да се качат в задната част на дълъг ван без прозорци. Преди надзирателите да затворят вратата, веригите им бяха приковани към скоби, заварени на пода.
Това беше първата им възможност да поговорят помежду си от петък вечер.
— Толкова съжалявам! — каза й Алекс.
— Не говори глупости! Нищо лошо не си направил!
Той се опита да разтърка очи, но веригата му пречеше и трябваше да се свие на две, за да достигне лицето си. Елена видя това и го запита:
— Лошо ли ти е?
— Нищо ми няма.
— Не се бой, Алекс. Не могат да ни депортират за нещо такова!
— Аз пък мисля, че могат да правят с нас каквото си пожелаят. — Нямаха много време за приказки, а Алекс избягваше погледа й, отчаяно опитвайки се да събере кураж за онова, което трябваше да й каже. Онова, което бе обмислял през всичките три дни, откакто бяха разделени. Което бе репетирал наум. Десетки пъти, с малки изменения, като вариации на тема.
Нямаха никакъв избор. Накрая той се реши и избъбри:
— Елена, искам да се разведем.
Тя си помисли, че съпругът й се шегува, и се изсмя.
— Говоря сериозно. Трябва да се разведем!
— Дума да не става!
— Смятам да питам Ем Пи за добър бракоразводен адвокат, който да ни го уреди. Ако е по взаимно съгласие, ще мине лесно и бързо. Не спори с мен. Вече съм го решил.
— Алекс, това са пълни глупости…
— Казах: не спори с мен, Елена! Тези хора използват теб, за да ме притиснат. В момента, когато вече няма да си моя съпруга, ще те оставят на мира.