Вече за всички беше пределно ясно, че съдията не е във възторг от присъствието на двамата. Всички очи в малката съдебна зала бяха приковани в агент Уилсън, на когото му идваше да се завре под стола си.
— Ваша светлост, обвиняемият се издирва в Русия за извършени престъпления, които са предмет на нашето внимание.
Дългият показалец потрепери като цев на насочен пистолет.
— В тази зала той не е обвиняем, агент Уилсън! Това не е наказателно дело и няма да ви позволя да оказвате влияние върху моя неутралитет на съдия с такива подвеждащи изказвания. За мен той е човек, който може да е пресрочил визата си, а може и да не е.
— Да, разби…
— Той има ли полицейско досие в Съединените щати?
— Ъъъ… не. — Кратка пауза. — Поне засега не сме установили да има такова — добави Уилсън, намеквайки тъкмо обратното. Той бе успял да се окопити и много се гордееше с това.
— Разбирам. Е, на мен не ми влиза в задълженията да го съдя за престъпления, които може да е извършил или да не е извършил на чужда територия. Ако не греша, по закон добре известните правомощия на вашето Бюро също свършват до границите на Съединените щати. Предполагам, че агент на такава уважавана институция би трябвало да разбира това — обяви той, вперил пронизителен поглед в Уилсън по протежение на носа си.
— Исках да кажа…
— Изобщо не ме интересува какво сте искали да кажете. Интересува ме само онова, което действително казвате. Прецизното използване на правна терминология е важно нещо. Предполагам, че са ви учили на тези неща в академията на ФБР, а, момчета?
Уилсън вече псуваше наум Ханрън, задето го бе насадил на пачи яйца.
Съдията размаха дебела папка във въздуха.
— Използвах случая да прегледам тази преписка. Всичките ви показания са тук, агент Уилсън. Вашите и на още седем агенти. Общо осем. Осем! Осем души са били нужни, за да арестувате това младо, изплашено до смърт семейство. На мен те ми изглеждат напълно безобидни. А доколкото разбирам, обвиненията, по които трябва да се произнеса, не включват нищо по-сериозно от изтекла виза. Или може би изпускам нещо? Моля ви, кажете ми, че изпускам нещо, агент Уилсън! Да не би да са внесли в страната някоя атомна бомба в куфар? Или може би са извършили масови изнасилвания и убийства в някой от онези ужасни бежански лагери в Босна? Положително трябва да е така. Сигурно аз не съм доразбрал нещо.
Напротив, всичко много добре си разбрал, дяволите да те вземат! — мислеше си Уилсън. Всичко прекрасно разбираш, дърт козел такъв! Гръбнакът му се схващаше от усилието да гледа нагоре съдията в очите. През живота си се бе изправял лице в лице с мутри, наемни убийци, наркопласьори, похитители на хора и окото му не трепваше. Но от този съдия вече му трепереха мартинките.
— Тук съм, защото ми бе наредено да присъствам на делото, ваша светлост.
— От кого?
— Това не мога да кажа.
— Не можете?
— Не, ваша светлост.
Негова светлост облегна лакти на банката и подпря с длани острата си брадичка.
— Сигурно това е въпрос от първостепенно значение за националната сигурност?
— Да.
— Да? — Малките му очички пронизаха агент Уилсън като два лазера.
— Ъъъ, не.
— По-точно, агент Уилсън! Кое от двете, да или не?
— Ами… не е. Ъъъ…, не.
— Разбирам.
Съдията повъртя замислено писалката между пръстите си, докато Уилсън поглеждаше крадешком към вратата. Мускулите на краката му бяха стегнати, готови да го понесат натам. Вратата беше само на три метра. Той беше почти сигурен, че преди съдията да е задал поредния си въпрос, ще ги е взел на два скока и ще тича навън към колата си.
Негова светлост свали очилата от носа си и се наведе напред.
— Позволете да ви обясня нещо, агент Уилсън. Слушайте ме сега внимателно и предайте думите ми на онези, чиито имена не могат да се споменават в моята съдебна зала. На карта са заложени свободата и достойнството на две човешки същества. Те са гости на нашата страна, така че на карта е заложена и нейната репутация. Ако доловя какъвто и да било намек за неетично поведение от ваша страна, ще ви накарам да съжалявате, че изобщо някога сте чували за семейство Коневич. Гледах новините по телевизията през почивните дни и, честно казано, съм смаян и разтревожен. Искрено се надявам никой от тук присъстващите да не се е опитвал да унижава или оказва натиск върху бедните хора. Ясен ли съм?