— Да, ваша светлост.
— Сериозно говоря! — С това публичното унижение приключи. Специален агент Уилсън имаше вид на бито куче. Негова светлост насочи погледа си към Ем Пи. — Господин Джоунс, можете да започвате.
От гърлото на бедния Уилсън се изтръгна въздишка на облекчение, която отекна в смълчаната съдебна зала.
Без да става от мястото си и да губи време, Ем Пи започна:
— Благодаря, ваша светлост. Съжалявам, че ви губим днес времето с такъв тривиален случай. Трябва да изясним дали моите клиенти са пресрочили визата си, или не са. — Дясната му ръка се стовари театрално върху купчината документи на масата пред него. — Тук разполагам с всички нужни формуляри, потвърждаващи, че те притежават законна и валидна виза. Освен това разполагам с документи, доказващи, че са подали молба и единодушно са били одобрени за постоянно пребиваване в Съединените щати. Бих желал да помоля съда незабавно да отхвърли обвиненията срещу тях, за да може моите клиенти да се върнат към нормалния си живот.
Внезапно Ким Париш скочи на крака.
— Ваша светлост, ние променихме обвиненията.
Няколко секунди негова светлост остана с поглед, вперен нагоре в тавана. После, без да променя позата си, каза:
— Госпожице Париш, вие чухте ли какво посъветвах преди малко агент Уилсън?
— Да, чух всяка дума.
— И предполагам, разбирате, че то се отнася и за вас?
— Безусловно.
— В такъв случай, продължавайте. Но внимателно, госпожице Париш.
— Благодаря. В действителност ние вече сме констатирали, че семейство Коневич притежават валидни визи.
— Аз пък си мислех, че този елементарен факт е трябвало да бъде установен, преди двамата да бъдат арестувани.
— Същото си мислех и аз, ваша светлост. — Тя хвърли презрителен поглед към младия колега на масата до нея, сякаш вината за този пропуск бе негова. Ролята му в целия този фарс беше да опере пешкира и човекът послушно се сви под изпепеляващата сила на обвинителния й поглед. Тя продължи: — За жалост някои документи се бяха загубили. Най-обикновено процедурно недоглеждане. Едва вчера успяхме да установим този факт.
— А уведомихте ли за това господин Джоунс, който в края на краищата е адвокат на тези хора?
Ем Пи реши, че моментът е подходящ да отговори вместо нея на този труден въпрос:
— За пръв път чувам това нещо, ваша светлост. И трябва да си призная, че съм смаян и шокиран. Както госпожица Париш несъмнено си дава сметка, аз съм подготвен единствено да оборя онези обвинения, за които съм надлежно уведомен. — Ем Пи изглеждаше толкова разочарован и отвратен, че беше невъзможно човек да не го съжали.
— Какво можете да отговорите на това, госпожице Париш?
— Опитах се да се свържа с господин Джоунс.
— Така ли?
— Да.
— Как?
— По телефона.
— Веднъж? Два пъти? Колко?
— Направих множество добросъвестни опити. Не си спомням точния им брой. За жалост в кантората му никой не отговаряше.
— Вие имате ли телефонен секретар, господин Джоунс?
— Да.
— И го оставяте винаги включен след работно време?
— Да. Винаги.
— Госпожице Париш?
— Може да съм набрала грешен номер.
— Сигурен съм, че това обяснява нещата.
След като на всички стана ясно, че лъже, Париш продължи:
— Сега обвиняваме семейство Коневич в умишлена измама с цел придобиване на имигрантски статут.
— Дали и тези обвинения няма да се променят в следващите минути? — запита Ем Пи, като гледаше многозначително съдията.
— Не, няма! — Като всеки добър юрист тя понасяше разгрома си, без да й мигне окото.
Алекс с мъка следеше всичко, което ставаше наоколо. Английският не му беше роден език, а разменените между страните реплики профучаваха като мълнии в малката съдебна зала. Въпросите и отговорите се редуваха с такава скорост, че не му оставяха възможност да си поеме дъх. Нямаше паузи, хъмкане и мънкане, нито следа от колебание и неувереност. Трима първокласни юристи си разменяха виртуозно топката над главата му, а от изхода на мача зависеше неговият живот.
Съдията свали очилата си и уморено разтърка очи.
— Доколкото съдът за пръв път чува това ново обвинение, бихте ли ни оказали честта да ни дадете повече подробности?
— Господин Коневич е бил активно замесен в престъпна дейност в Русия, преди да избяга от там и да дойде в Америка. Пред Службата по имиграция и натурализация той се е представил за жертва на политически гонения. Умишлено си е послужил с неверни факти в подкрепа на искания имигрантски статут. Освен това е заявил, че се води на постоянна работа във фирма, за която впоследствие се потвърждава, че е мошеническа, че служи за параван за всевъзможни видове престъпна дейност, включително пране на пари. Предвид на тези противозаконни действия ние предлагаме господин и госпожа Коневич да бъдат незабавно депортирани в Русия.