Може да е нацист, казваха си всички, но поне е наш човек.
— Този тип Коневич — заобяснява авторитетно Тромбъл, — преди да избяга, бил натрупал състояние от няколкостотин милиона долара. Там никой не може да изкара по честен път толкова пари. Никой. Той си е чиста проба престъпник.
Останалите закимаха. Макар че малцина от тях бяха стъпвали в Русия, всички поглъщаха жадно новините и знаеха, че страната тъне в хаос. По улиците на Москва се водеха престрелки. Мафията беше на власт. Шепа изобретателни крадци и мошеници бяха натрупали за кратко време огромни състояния. На Русия вече й викаха клептокрация и с основание. Разбира се, че Коневич беше мошеник. Какъв друг би могъл да бъде?
— Той е номер едно в списъка на най-издирваните престъпници в Русия. В Русия! — натърти той, а главите кимаха ли, кимаха. — Това само по себе си значи нещо. Няма начин да е невинен. А по това, което чувам от нашите руски колеги, вече е успял да пусне пипала и тук.
За радост на Лора Тингълман поне този случай беше пределно ясен. Тя попита:
— С какво мога да помогна?
Една от правните й съветнички придърпа стола си по-близо до масата, като с крайчеца на окото си хвърляше подозрителни погледи към Тромбъл. След като бе прочела внимателно статията, жената далеч не беше особено убедена, че случаят ще се приключи чак толкова лесно.
— Ние нямаме договор за екстрадиране с Русия — обади се тя.
— В такъв случай как е най-добре да постъпим? — запита я шефката й.
— По принцип трябва да убедим американския съд в основателността на руските обвинения.
— Това толкова ли е трудно?
— Случвало се е и преди. Не с руски обвиняеми в Америка, а когато сме искали например от колумбийските власти предаването на техни наркобарони на нашето правосъдие. Изпращаме екип от юристи да дадат показания пред колумбийския съдия и след това властите ни предават обвиняемия да го съдим тук.
— Значи, на нас ни трябва екип от руски прокурори?
— Нещо такова. Ако са си изпипали добре доказателствения материал, просто го представят пред юристите на СИН и по-нататък нашите хора се разправят със съда. Само че това отнема време.
— Колко?
— Понякога години. Според случая.
Тромбъл изгледа ядосано тази нахална натегачка, която си навираше носа в неговите работи.
— Делото ще се гледа повторно след една седмица. Коневич няма никакъв шанс.
— Ами ако грешим? — настоя правната съветничка на шефката му, която явно нямаше намерение да отстъпи.
— Нито един съдия, който е с всичкия си, няма да посмее да отсъди в наша вреда.
— Да кажем, че съдията не е с всичкия си. Тогава?
— Добре де. Щом настояваш, ще се обадя на руснаците да пратят незабавно екип — отстъпи накрая той. Разбира се, това бе напълно излишно. Тромбъл нито за миг не се съмняваше, че семейство Коневич ще кацнат в Москва много преди руските прокурори да са взели самолета за Вашингтон.
С това съвещанието приключи. Само шефът на Отдела за човешки права и ресорният заместник-министър, представляващ министерството пред Върховния съд, останаха в един ъгъл да си разменят обиди и едва ли не ритници по казуса с Вожда и мисис Скив Голо-дупе.
Татяна беше заета с друго, когато телефонът й бясно зазвъня. Известно време тя се опита да не му обръща внимание, но накрая прекъсна заниманията си, претърколи се встрани и вдигна слушалката до ухото си.
— Кой се обажда? — запита троснато на руски тя.
— Моля, изчакайте да говорите с директора на Федералното бюро за разследване — изрече на английски строг женски глас.
Миг след това в слушалката се чу гласът на Джон Тромбъл.
— Здравей, Татяна! Чу ли новината за вашия човек Коневич? Голям шум се вдига покрай него отсам океана.
— Кой ти даде домашния ми номер? — запита тя, без да крие раздразнението си.
— След като не можах да се свържа с теб в офиса, моите момчета от посолството го издириха.
— Е, добре. Знам, че си го вкарал в затвора. А защо просто не го прати насам?
— Не било толкова лесно, колкото си мислех. Чуй сега, трябва ми една услуга.
Той й обясни за екипа от руски прокурори. Татяна го изслуша и попита:
— Това толкова ли е наложително?
— Може би не. След седмица той отново ще се изправи пред съда. Няма начин да не бъде депортиран. Но я си представи, че съдията е луд! Наречи го презастраховане.
— Ще им трябва време, за да формулират обвинителен акт.