— Колко?
— Месец, може би два. Или повече.
— Аз пък си казах, че вие вече сте му изготвили обвинението и само го чакате, за да го изправите пред съда. Какъв е проблемът?
— Джон, моля те! Обвинителният акт е изготвен като за пред руски съд. Не става за американски. Вашите правила за оформяне на доказателствен материал са различни и хората ни ще трябва да го преработят. Има и някои доказателства, които е неудобно да се показват пред чужденци. Нямаме интерес да развяваме мръсното си бельо тъкмо в момент, когато се правят усилия за привличане на чуждестранни инвеститори. Всички тези проблеми трябва да се изчистят.
— Добре, разбирам.
— Дотогава ще можеш да го държиш в затвора, нали? Тук има много противници на идеята ти да поддържаш бюро на ФБР към посолството, нали разбираш? Аз правя каквото мога, Джон, но сама си знам какво ми струва това. Подобна липса на взаимност от ваша страна няма да остане незабелязана, уверявам те. — Тромбъл отвори уста да каже нещо, но Татяна го изпревари: — Ето, тази сутрин лично президентът Елцин ме пита за случая — излъга тя. — Искаше да знае дали има нужда да занимава лично вашия президент.
— Виж какво, аз ще уредя нещата. Дори да се наложи да подкупя съдията или да отвлека съпругата му, ще намеря начин да стане.
— Направи всичко необходимо, Джон. Междувременно аз ще събера екипа от прокурори и ще ги изпратя при вас колкото се може по-скоро.
Тя затвори телефона, протегна се и се претърколи обратно по широкото легло — право в мускулестите обятия на Саша Каменев, нейния отдавнашен любовник. Саша се дръпна сърдито назад.
— Кой беше? — запита той. Като повечето футболисти Саша не знаеше езици и не бе разбрал и думица от разговора.
— Оня идиот, полицаят.
— Какво, и него ли чукаш? — сопна се Саша. Напоследък безразборните връзки на Татяна му идваха в повечко. По-рано не се впрягаше толкова, но откакто преди няколко седмици бе намерил бял косъм на възглавницата й, изведнъж започна да се държи с нея собственически.
— Много си сладък, когато си ядосан — засмя се тя. — Хайде, чукай ме!
Саша се надигна, кръстоса ръце на гърдите си и я изгледа нацупено.
— Не си прави майтап! Писна ми да те деля с други.
— Какъв си глупак! Сякаш не си виждал шефа ми. Та той е плешив, дебел и като мъж не струва нищо. Толкова е скучен в леглото, че трябва да се щипя, за да не заспя. Освен това ме е гнус от него и всеки път като си отиде, повръщам. Правя всичко това само заради нас, Саша!
— От години все това слушам.
— Защото е истина! Чуй сега какво ще ти кажа. В момента сме хвърлили око на едно несметно богатство. Това са милиарди, Саша, милиарди! Моят дял ще бъде няколкостотин милиона. Още щом си получа парите, ще изритам оня дърт пръч и ще напусна. Тогава ще си купим яхта и ще обиколим света. Ще имаме толкова пари, че до края на живота си няма да можем да ги похарчим. Ще умрем богати и щастливи.
Ролките на малкото магнетофонче в мазето се въртяха и жадно попиваха всяка дума.
Лимузината вече час обикаляше московските улици, сякаш без цел и посока — просто се движеше стремително напред, докато не приключи съвещанието на задната седалка. След като взе Сергей Голицин от разкошната му къща, тя пое през центъра към значително по-скромния дом на Анатолий Фьодоров, министъра на правосъдието. Фьодоров се качи през задната врата и лимузината веднага потегли.
Проследяващото устройство, прикрепено с магнит за шасито, правеше следенето детска играчка. След час лимузината отново спря до бордюра пред дома на Фьодоров. Министърът слезе, протегна се и оправи костюма си. През прозореца се подаде едрата глава на Голицин. Старецът каза нещо и двамата се засмяха. Голицин подаде на Фьодоров дебел плик и глупакът го отвори нетърпеливо още на място, на тротоара, за да преброи парите.
Щрак-щрак, чу се от верния фотоапарат на Михаил.
25
Поредното заседание на съда започна точно в десет сутринта. Елена бе отишла до съдебната зала със собствената си кола, която бе паркирала в подземния гараж на СИН. Вместо оранжевия затворнически костюм носеше скромна тъмносиня рокля, която подчертаваше естествената й красота, русата й коса, стройната женствена фигура. Тя седна точно зад Алекс, който беше със затворнически дрехи. Докато чакаха представлението да започне, двамата си шепнеха тихо и си разменяха бележки. Този път на Алекс му бяха разрешили да се избръсне и да си вземе душ, но това бе станало едва след като Ем Пи бе заплашил тъмничарите с шумен иск за лишаване на клиента му от човешко достойнство.
Ким Париш седеше зад масата си; от дясната й страна притеснено се оглеждаше същият младолик помощник. Пред тях имаше купища книжа; отстрани бяха натрупани няколко големи кашона.