— Смятате, че въпросните изявления са неверни?
— Та аз изобщо не съм ги виждал!
— Ами че те са на руски! Аз самият не мога да ги прочета. Но нека допуснем, просто за момент, че госпожица Париш казва истината. Имаме основание за такова допускане, нали, госпожице Париш?
— Да.
— Господин Джоунс? Лъже ли руският министър на правосъдието?
— Вероятно. Засега се въздържам от преценка.
Прокурорката му хвърли бърза усмивка с крайчеца на устата си. Тя още не беше приключила и следващият й ход със сигурност нямаше да му се хареса. Жалко, че липсва твоята приятелка репортерката, да те види как ще ти приседне, мислеше си тя, докато младият й помощник мъкнеше поредната купчина листове към банката на съдията.
— Ваша светлост, това са клетвени показания на служители в „Орангутан Медия“. Те потвърждават престъпната насоченост в дейността на тази фирма. Моля да обърнете внимание на документа най-отгоре.
— Обърнах. Какво представлява той?
— Самопризнание, собственоръчно подписано от Иля Мечников.
Ем Пи никога не бе чувал това име и извърна поглед към своя клиент. Алекс седеше вкаменен, със зяпнала уста. Беше като ударен от гръм. Ръката му се повдигна и бавно започна да масажира челото.
Ем Пи се наведе и му надраска кратка бележка с въпрос.
— И кой е този господин? — запита в това време съдията.
— Иля Мечников е главният изпълнителен директор на „Орангутан Медия“. Този документ също е на руски, но в него се описват подробно не само връзките на фирмата с една голяма престъпна групировка и нейната роля като перачница на пари за руската мафия, но което е по-важно за нас, личната ангажираност на господин Коневич в тези криминални деяния.
Обзет от ярост, Алекс надраска в отговор до Ем Пи: „Попитай дали са присъствали хора от ФБР“, с голяма удивителна накрая.
Съдията прелистваше новата купчина документи на банката.
— А останалите показания, те пък на кого са?
— На служители на фирмата. Всички потвърждават или доразвиват признанията на Мечников.
— И по какъв начин тези материали попаднаха у вас? — попита Ем Пи.
Тя се замисли, но само за миг.
— Бяха ни предоставени от ФБР.
— ФБР е голяма организация. От кого точно?
— Не мисля, че това е от значение за делото, ваша светлост.
— Може би искате да ви отстъпя тогата си, а, госпожице Париш? Въпросът на господин Джоунс е абсолютно от значение за делото. Ние може да сме само един имиграционен съд, но правилата за представяне на доказателствен материал важат и за нас. Ако вие ще взимате решенията вместо мен, най-добре ми седнете на мястото и се опитайте да заприличате на съдия.
— А ще взимам ли и вашата заплата? — Тя се усмихна, но само за миг; после осъзна каква грешка е направила и усмивката замръзна на лицето й.
Негова светлост не се усмихваше.
— Госпожице Париш, кой от ФБР ви предостави тези показания?
— Агент Уилсън.
— Онзи господин, който присъстваше на делото преди две седмици?
— Мисля, че е същият.
— Мислите?
— Той е… беше… както и да е…
Ем Пи светкавично се намеси:
— Тези хора разпитвани ли са пряко от ФБР?
— Ами… мисля, че да.
Негова светлост се почеса по брадата и запита:
— В такъв случай къде сред цялата тази купчина хартии са показанията на самите агенти?
— Ако само са присъствали като наблюдатели, техни показания не са нужни — троснато отвърна Париш.
— Попитах изрично дали са участвали в разпита! — сопна се Ем Пи.
— Чух какво попита защитникът — отвърна Париш.
— Бих желал да получа еднозначен отговор. Да или не. Взели са свидетелските показания или не са ги взели. Присъствали са на разпита или не са — настоя Ем Пи, като хвърли крадешком поглед встрани към съдията. — Ваша светлост, ако представители на ФБР се присъствали в каквото и да било качество, искам да получа имената им. Освен това настоявам да бъдат призовани като свидетели, за да потвърдят автентичността на тези показания.
Два етажа по-нагоре агент Уилсън изпсува на глас и стовари юмрук върху бюрото, но веднага се разкая — ожулил си бе поне две кокалчета на ръката. Ах, как ги мразеше тия долни адвокатчета, дето се пишеха такива хитреци!
— Това няма отношение към делото — настоя Париш, видимо разтревожена. Явно посоката, която взимаха въпросите на адвоката, не й изнасяше никак. — Показанията на свидетелите са взети от руски правоохранителни органи. Ние следва да се отнасяме към тях със същото доверие, както към действията на нашата собствена полиция.
Това бе първата й сериозна грешка и тя трябваше да си плати за нея.
Ем Пи скочи от мястото си, посочи я с пръст и каза: