— Госпожице Париш, правилно ли разбирам, че вие призовавате съда да придава същата доказателствена стойност на показания, изтръгнати от руската милиция, както на тези на нашата собствена?
Тя вече го бе казала и беше твърде късно да си вземе думите назад.
— Да.
— Вие чували ли сте някога за ГУЛАГ, другарски съд, Солженицин, сталинските чистки, Студената война, публичните процеси, „Лубянка“…?
— Благодаря, господин Джоунс, това е достатъчно! — прекъсна го гневно съдията. — Мисля, че бяхте достатъчно ясен.
Ем Пи се укроти.
— Благодаря, ваша светлост. И без това започвам да омръзвам вече и на себе си. — Той прекара пръсти през косата си и поклати глава.
Беше хитро замислено и доста умело изиграно. Дори негова светлост се поусмихна.
Лицето на Париш беше изкривено в гримаса на безсилна ярост. Тя прекрасно разбираше, че току-що е казала нещо ужасно глупаво. Разбираше също, че в случая няма друг избор, освен да продължи да тъпче на място в тресавището, където сама се бе натикала.
— Нямам представа за какво намеква господин Джоунс. Нито пък ми се струва, че това има каквото и да било отношение към делото.
— В такъв случай вие сте единственият човек на света, който не разбира това — каза Ем Пи със злобна усмивка. — Позволете ми да ви го обясня. Искам просто да кажа, че руската милиция често използва похвати, които са абсолютно неприемливи. Изтезава свидетели, използва методи на шантаж и принуда, самите полицаи са безсрамни лъжци, понякога дори се фалшифицират документи. Ако госпожица Париш е до такава степен наивна, че да не си дава сметка за всичко това, аз с радост бих призовал десетки свидетели от ЦРУ и Държавния департамент, за да я просветят. Мога, ако се наложи, да издиря хиляди американски граждани, които са получили политическо убежище, при това от нейната собствена служба, след като са били тормозени и брутално изтезавани, и те, и семействата им, от руската милиция.
Негова светлост запита с престорена любезност:
— Госпожице Париш, ще се стигне ли дотам, или просто ще си признаете, че грешите?
Няколко мига Ким Париш съсредоточено дълбаеше с нокти дланта си. Ако това беше наказателно дело в съд със съдебни заседатели, вредата, която би си причинила с едно такова непремерено изказване, щеше да бъде огромна, вероятно непоправима. За неин късмет се намираха в имиграционен съд, пред съдия по имиграционни дела. Правилата тук бяха различни.
Тя си пое няколко пъти дъх, след това сговорчиво се опита да поправи стореното.
— Обвинението признава, че понякога руските власти са склонни да проявяват може би прекалена енергичност в прилагането на закона.
Алекс подхвърли на Ем Пи на достатъчно висок глас, за да го чуят всички:
— Иска да каже, че изтръгват нокти на невинни хора и ги принуждават със сила да подписват неверни показания.
— Мога да си разтълкувам думите й и без ваша помощ — каза с леко раздразнение съдията. — А сега си седнете на мястото, господин Джоунс.
Ем Пи си седна.
Съдията свали очилата си и няколко секунди разтърква замислено очи. След това запита прокурорката:
— Можете ли да призовете агенти на ФБР, които са присъствали на разпита?
— Не.
Той се обърна към Ем Пи.
— А вие можете ли да призовете свидетели или да представите доказателства, от които да стане ясно, че тези показания са неверни или изтръгнати със сила?
— Не ми бе дадена възможност за това. Тези тъй наречени показания се появиха на бял свят едва преди пет минути. Моят клиент най-енергично отрича тяхната достоверност. Необходимо ни е време, за да издирим лицата, които са ги подписали, и да ги разпитаме директно.
Негова светлост завъртя шия обратно към обвинението.
— Надявам се, че имате и друг доказателствен материал, с който да подкрепите изложеното дотук?
Верният слуга помъкна към съдийската банка два грамадни кашона, преливащи от хартия. Париш остави съдията няколко секунди, колкото да надигне капаците и да надникне вътре. Сигурно щеше да му трябва месец, за да прочете всичко.
— Ваша светлост, това са изрезки от вестници и списания, събрани и преведени на английски от нашата Служба за международни връзки, относно престъпната дейност на господин и госпожа Коневич в Русия.
Алекс с бясна скорост започна да пише бележки на Ем Пи, докато в това време госпожица Париш дърдореше увлечено, описвайки с видима наслада престъпленията му в цялата им дълбочина, сложност и поквара, като вмъкваше пространни цитати от вестникарски публикации: за закоравелия престъпник Коневич, за нищо неподозиращите вложители, измамени от една шайка разбойници, нарекли себе си банка; за разорените инвеститори в предприятията му, гласували доверие на един мошеник и платили скъпа цена за тази своя наивност; за десетките хиляди работници и служители, останали на улицата след позорното му бягство. За шока, който всичко това бе причинило на едва прохождащата руска фондова борса и на бизнес климата в Русия като цяло. Тя изрично поиска цялото й изложение да бъде вписано в протокола. През това време Ем Пи и Алекс със светкавична скорост си разменяха бележки.