Негова светлост свали очилата си и се наведе напред.
— С особено неудоволствие удовлетворявам вашето искане Коневич да остане в ареста до изясняване на случая.
— Благодаря, ваша светлост!
— Не ми благодарете, госпожице Париш! Вместо това ме чуйте внимателно какво ще ви кажа. Искам господин Коневич да бъде прехвърлен във федерален затвор. Незабавно го махнете от този вонящ предварителен арест!
— Разбирам.
— Намерете му приятно, спокойно местенце. Не желая той да страда излишно заради очевидната ни некомпетентност. Ясно ли е?
— Имате думата ми.
Той се надвеси още по-силно напред.
— Искам да бъде настанен в някой център за задържане, който прилича повече на курорт, с тенис кортове, сателитна телевизия, с прилична храна, която да може да се яде. В приятна обстановка без стени и бодлива тел, където съквартиранти да са му образовани данъчни измамници, а не серийни убийци и изнасилвачи на деца.
— Разбирам.
— Следващия път искам господин Коневич да се яви пред мен закръглен и с тен. Да е отегчен от градинарство и от слушане на историйки за борсови спекуланти и всякакви мошеници, които се хвалят с големите си удари.
— Имате моята дума.
— Протестирам — извика от мястото си Ем Пи.
— Ами протестирайте си, това ви е работата.
С тези думи негова светлост се смъкна припряно от високия си стол и с развята тога побягна от собствената си съдебна зала.
26
Ругаха я като добиче. Чувстваше се унизена до крайна степен. Това бе първата й среща очи в очи с директора на ФБР и министъра на правосъдието и докато стискаше зъби и ги псуваше наум, Ким Париш тайно се молеше тя да остане последна. И двамата не й бяха преки началници, но имаха огромна власт и я болеше да я обиждат.
Собственият й директор наблюдаваше сцената отстрани, като видимо избягваше да се навира между шамарите.
Само преди две седмици бе навършила петдесет. С Лора Тингълман бяха на една възраст, а Тромбъл беше с дванайсет години по-млад от нея. Което не му пречеше да я навиква, сякаш беше ученичка в отделенията, дошла в час, без да си е подготвила домашното.
— Не всичко е загубено — възрази неуверено тя, като избягваше пронизващите им погледи. — Той остава в ареста. Ще дойде и нашият ред.
— Тоя тип трябваше вече да е в самолета за Москва! — изрева Тромбъл, като удари с длан по масата. — Ти провали всичко. Случаят беше опечен, но ти го провали!
— Не беше мое решението за тези руски прокурори. Бях притиснала Коневич в ъгъла, когато Джоунс извади този коз.
— Че откъде може Джоунс да знае това?! — попита Тингълман, видимо озадачена.
Ким Париш вдигна рамене и каза:
— Вие ми кажете!
Тромбъл разглеждаше съсредоточено върховете на обувките си. Записите от подслушвателните устройства в кантората на Джоунс бяха тихомълком прослушани същия следобед от екип от десет агенти. Нищо по въпроса за руските прокурори. Нито в телефонните обаждания на Джоунс, нито дори в частните му разговори с колеги от кантората. Нито дума, нито дори намек.
Той изгледа злобно директора на СИН.
— Твоята служба тече отвсякъде като сито. Тоя тип Джоунс не работеше ли едно време за теб? Явно някой от вашите прокурори му е изтропал работата.
— Може пък да е бил някои от твоите — не му остана длъжен шефът на Париш, внезапно озлобен от факта, че се опитваха да го намесят и него. — Двамата с госпожица Париш бяхме единствените, които знаехме за това. Във всеки случай не съм му казал аз.
— Кога пристигат тия руснаци? — попита Лора Тингълман, колкото да ги прекъсне. Тя не обичаше конфликтите.
— Евентуално до няколко месеца — отвърна Тромбъл и още докато го казваше, му хрумна нова идея.
— После ще минат още поне месец-два, докато предадат информацията на някой от вашите прокурори — пресметна Тингълман, обръщайки се към директора на СИН, като подбираше внимателно думите си и избягваше погледа на Ким Париш. Изразът „някой от вашите прокурори“ бе ясен намек към нея: това момиче или трябваше да се старае малко повече, или лесно щяха да й намерят заместник.
— Горе-долу така стоят нещата — отвърна шефът на Париш, който явно нямаше намерение да я защити.
— Значи, да кажем, общо шест месеца? — попита Тингълман.
Тромбъл се усмихна и кимна.
— Може и повече — каза той. — Като нищо ще отнеме цяла година. Трябва да се обадите на съдията — добави той. — Кажете му да има търпение. Подчертайте важността на случая.
Тя кимна.
Шефът на Париш каза:
— Ще зачисля още двама прокурори към екипа на Ким. Това ще ускори нещата.
Тромбъл го изгледа, сякаш беше слабоумен.