— Вече е направено — отвърна оня, без да поеме ръката му. — Ти си много богат, Коневич, червив си с пари. Откраднал си стотици милиони. Впечатлен съм. Затова се занимавам лично с теб. Въпросът ми е: освен че си богат, дали си и щедър?
— Имаш проблем с времената, Мани.
— Може би английският ми не е достатъчно добър. Какво имаш предвид?
— Че група бивши кагебисти ми отмъкнаха парите и ми отнеха бизнеса. Малкото, което ми беше останало, впоследствие бе конфискувано от ФБР. Бях богат, сега съм разорен.
Мани не изглеждаше особено доволен от този отговор.
Той доближи лице на два пръста от Алекс.
— Не е много здравословно да се бъзикаш с мен.
— Знам това, уверявам те.
Мани имаше вид, сякаш ръката му всеки момент ще измъкне онова, което стискаше в джоба.
— А, така ли? Тогава…
— По-полека, Мани. Помисли си само. Ако имах стотици милиони, щях ли сега да гния тук, в тоя вонящ затвор? Та това е Америка, земята на свободните и на храбрите, където правосъдието се купува с пари! Богаташите сега набиват пържоли и се пекат на слънце в затворнически общежития, които повече приличат на курорти. Докато аз съм тук, с теб. Сещаш ли се какво ти приказвам?
Вместо да отговори, Мани погледна към мъжа, застанал от лявата страна на Алекс — огромно, космато чудовище на име Мигел. Независимо от външния им вид от двамата Мани беше изпълнителят, а Мигел — мозъкът. Двамата бяха приятели още от Куба, бяха пристигнали с едно и също ръждиво корито и вече близо две десетилетия деляха една и съща тясна, миризлива килия на втория етаж.
Мани спеше на горния нар и винаги беше на предна линия в отношенията им с другите затворнически банди. Той тормозеше, заплашваше и принуждаваше останалите да се подчиняват, докато Мигел спеше на долното легло и прекарваше голямата част от времето си в библиотеката, измисляйки всевъзможни схеми за измама и обогатяване. Той лично бе проучил Алекс, след като надзирателят им бе открехнал кой е. Той бе намислил и примитивния план да го изнудят за пари.
След момент на размисъл Мигел пристъпи напред и попита:
— Ти наистина ли си финансирал Елцин?
Нито дума за останалите вестникарски сензации по адрес на Алекс, с които положително бе пълен интернет.
Усетил присъствието на по-силния, Алекс се обърна с лице към Мигел.
— Навремето ми изглеждаше разумно.
— Но вече не, а?
— Схватлив си. Виж само докъде ме докара това — отвърна Алекс, като повдигна рамене с престорено безразличие, сякаш му беше все едно дали ще гние тук, сред тези престъпници, или ще се изтяга по плажовете на някой карибски остров, заобиколен от красиви момичета. От усилието да се преструва започваше да му се гади. — Същите кагебисти, които отмъкнаха парите ми, ме тикнаха тук.
— А защо те тикнаха тук, човече?
— Искат американците да ме върнат в Русия, за да им падна в ръцете, или някой да ме пречука в затвора.
— А, така ли? — Мигел облегна масивното си телосложение на стената на банята и замислено заизвива козята си брадичка. Високият руснак току-що бе направил фатална грешка с това самопризнание. Изведнъж в главата на Мигел започнаха да се блъскат десетки въпроси. Дали руснаците щяха да си платят за пречукването на тоя тип? С кого трябваше да преговарят Мигел и другарите му? И най-важното: колко щяха да получат за смъртта на Коневич? Това беше въпросът на въпросите.
Може би ситуацията предлагаше големи възможности.
Алекс започваше да се чувства неловко. Беше гол, уязвим, от тялото му капеше вода. Кой можеше да каже какво стискаха в джобовете си тия тримата? Всеки един от тях с радост би му прерязал гърлото и би наблюдавал как кръвта му изтича в канала. Алекс се пресегна и затвори крана на душа.
— Нали не възразявате, ако си взема една хавлия, за да се подсуша? — попита той.
— Защо не? — изръмжа Мигел и му намигна. — Спира ли те някой?
Алекс полека се запровира покрай него по посока към съблекалнята.
— Между другото за какво са ви притрябвали пари? — попита небрежно през рамо той. — Нали сте в затвора, какво ще ги правите?
Кубинците го последваха на около крачка зад него.
— Ти нищо ли не разбираш? — сопна се Мигел, докато си мислеше колко ли пари може да смъкне за убийството на този руснак. — Парите са всичко, приятел. Все едно дали си в пандиза или навън. Добри адвокати, цигари, дрога, жени, дори надзиратели се купуват с пари.
Алекс се престори, че размишлява върху чутото, после внезапно смени темата:
— Ти чувал ли си за АОЛ? Америка Онлайн?
Мани и третият мъж, чието име Алекс не знаеше, размениха озадачени погледи. Явно нямаха представа за какво говори. Мигел си помисли, че като че ли бе чувал нещо подобно, имаше смътен спомен, нищо повече. Но за да не го помислят за тъп, кимна разбиращо.