Единствената следа, останала от предишната Елена Коневич, бе автомобилната й застраховка. Тя се обади на застрахователната компания, уведоми ги, че си е сменила адреса, и им даде координатите на кантората на Ем Пи.
Убийците дебнеха някъде наоколо. Докато Алекс беше в ареста, те можеха да се доберат единствено до нея и тя го знаеше. Това бяха професионалисти с голям опит. Съществуваха хиляди начини да я издирят и щяха да я търсят под дърво и камък. За пръв път през живота си беше съвсем сама и отговаряше за всяко свое решение. Налагаше се да бъде внимателна и дисциплинирана.
Навремето в университета Елена бе изкарала курс по компютърни езици и се бе справяла доста добре. С едно отиване до най-близкия мол тя се запаси с наръчници по програмиране и всякакви други компютърни помагала.
Оставаше й да свърши още само едно нещо. Докато отпиваше от чая си, Елена разгъна на масата едно листче, което Алекс й бе пъхнал в ръката при последната им среща в съдебната зала. Тя набра номера, който й бе написал, и зачака търпеливо.
Отговори мъжки глас:
— Михаил Бердяев, частен детектив.
— Здравейте, Михаил. На телефона е Елена Коневич. Алекс ме помоли да се свържа с вас.
— Да, току-що научих, че бил в затвора — отвърна Михаил. — Как е той?
— Добре. Вътре поне е в безопасност. — Елена замълча за миг, после продължи: — Отсега нататък се обаждайте и изпращайте всякакви материали на мен, адресирани до Елън Смит. — Тя му продиктува адреса на новия си апартамент и на електронната си поща, после каза: — Материалите, които вече ни изпратихте, са скрити в частен сейф в една банка. Само преди три дни прегледах лично всичко.
— Невероятно, нали?
— Вие сте невероятен, Михаил!
— Не, Алекс е невероятен. Всичко това беше негова идея.
Цялата ситуация беше невероятна, но Елена продължи с делови тон:
— Има промяна. Отсега нататък аз се занимавам с всичко. Алекс ме информира в общи линии за вашата дейност, но би било добре да ме посветите и в детайлите.
— Това може да отнеме време.
— Алекс е в затвора, така че имаме предостатъчно време. Предлагам да започнете от начало.
27
След цял час на жален вой и скърцане със зъби, на безплодни опити да отричат очевидното, придружени с гневни изблици и отровни закани към вестоносците, дългата процесия счетоводители си вдигнаха книжата и таблиците и набързо се изнизаха от кабинета му. Вратата се затвори зад гърба на последния и най-после настана тишина. Сергей Голицин седеше, сгърбен на стола си, вперил празен поглед в белите стени. Беше едновременно гневен и потиснат. Като хора на цифрите, неговите подчинени не му бяха спестили нищо. Истината беше безмилостна.
Външнотърговската банка — флагманът на „Обединени предприятия Голицин“ — бе преминала ръба на пропастта и стремително потъваше надолу във финансовата бездна. Безценният й монопол върху обмяната на чуждестранна валута отдавна бе изтекъл. Конкуренцията я бе притиснала отвсякъде с безогледно подбитите си цени. В течение на няколко месеца петпроцентната комисионна бе надувала печалбите, прикривайки страшната истина — че клиентите й я напускаха презглава.
Докато един ден те просто изчезнаха, сякаш някой дръпна невидим шалтер. До предишния следобед все още се намираше по някой заблуден клиент, но изведнъж, без всякакво предупреждение, настана пълна засуха. Голицин предприе решителни мерки и свали комисионната на четири процента, после на три и накрая на един — полза никаква. При такава ниска комисионна щяха да са нужни хиляди нови клиенти, за да може банката да изплува. Но такива просто нямаше. Нито нови, нито завърнали се стари. Вратите на банката му хващаха паяжини.
Голицин вече не вярваше, че някой ще се подлъже, дори банката да предложеше да плаща на него пет процента, за да си обменя парите в нея.
Какви непоправими вреди можеше да причини една-единствена необмислена постъпка, направо изумително! Един от подбраните лично от Голицин вицепрезиденти на банката, навремето прославен разузнавач от КГБ, си бе въобразил, че го бива и като банкер. Оставен да се оправя сам с огромни суми и под безмилостния натиск от страна на шефа си да реализира на всяка цена печалба, той бе взел налудничавото решение да се пробва на пазара на валутните спекулации и най-нахално бе заложил един милиард долара на нестабилния британски паунд. В резултат на това само за няколко часа парите потънаха като вода в горещ пясък. Някакъв гаден американски финансист на име Сорос или нещо подобно бе надушил хода му и го бе прегазил като товарен влак. Загубите от милиарда възлизаха на седемстотин милиона според един счетоводител с присвити очи, който в продължение на час бе обяснявал на Голицин, че е дошъл моментът банката да обяви несъстоятелност. Седемстотин милиона!