Накрая той отвори тапата на вълшебното лекарство за всичките им беди и й го поднесе да го помирише:
— Толкова по-наложително е да приключим час по-скоро тази история с Ходорин. Този път ще си поделим парите. Обещавам ти. Петстотин милиона, поравно на трима ни. Също и акциите му. Като сега ще продадем всичко колкото се може по-бързо. Можем като нищо да смъкнем още милиард, че и повече.
Той замълча за момент, колкото да й даде възможност да приеме неизбежността на ситуацията. За момента тя беше разорена, но не и в безизходица. Ако си играеше умно картите, след нула време щеше да си пали цигарите с хилядадоларови банкноти.
— Най-добрият начин да повлияем на Ходорин е да убием Коневич — предложи накрая той.
— Няма да е никак лесно — отвърна Татяна. — Той е зад решетките.
— Но не е невъзможно. Ако тоя Ходорин си въобразява, че може да ни разиграва, ще му дадем урок. Няма начин да спечели войната срещу нас.
— Прав си — промърмори тя, изведнъж оценила брилянтността на предложението му. — Подчини се или ще те намерим, където и да се скриеш. След като правителството на Съединените щати не можа да опази Коневич, за теб няма надежда. Много скоро Ходорин ще ни падне в ръцете.
След кратък разговор по телефона с Ники и след дълга и отегчителна среща с някакви американски специалисти във Външно министерство, Татяна троснато нареди на кремълската централа да направи и невъзможното, за да я свърже с директора на ФБР. Три телефонистки го издирваха едновременно половин час, докато накрая го откриха в местния клон на Бюрото в Ню Джърси, където екип от агенти току-що бе разбил крупен канал за фалшиви пари. Преди година ФБР бе вербувало един от членовете на престъпната група за информатор. За разлика от много други подвизи на Тромбъл през времето, откакто заемаше поста, тази операция беше образец на ювелирна прецизност и стриктно прилагане на закона. Буквата и духът бяха спазени перфектно, без каквито и да било компромиси и отклонения. Събраният доказателствен материал беше с огромна тежест и по експертната преценка на най-добрите умове от Министерството на правосъдието практически необорим в съда.
Само преди час тримата фалшификатори бяха изведени с белезници. Тромбъл бе пристигнал тъкмо навреме за пресконференцията, където щеше официално да съобщи постигнатия успех и да обере лаврите. Трибуната с микрофоните беше готова, тълпи от репортери и телевизионни оператори с насочени камери чакаха с нетърпение шоуто да започне.
Един сътрудник влезе в малката стаичка, където в този момент съветниците на Тромбъл го помпаха с достатъчно информация, за да създаде впечатлението, че едва ли не той лично е изпипал операцията до най-дребния детайл; сътрудникът направи знак на своя шеф и сложи ръка до ухото си. Тромбъл изруга, стана от мястото си, излезе от стаята и пое подадения му мобилен телефон.
Без предисловие Татяна попита:
— Какво става с Коневич?
— Съжалявам, няма промяна — отвърна Тромбъл, поглеждайки нервно часовника си, изгарящ от нетърпение да открие пресконференцията. Всички големи телевизионни мрежи бяха там, както и основните вестници по Източното крайбрежие. — Все още е в Чикаго. Повярвай ми, мястото е доста гадно. Един от двата най-лоши затвора в Щатите.
— Там е вече два месеца, Джон!
— Всъщност скоро ще станат три.
— Мина близо година, откакто обеща да ми го изпратиш под стража.
— Знам, много съжалявам. Оказа се по-корав, отколкото очаквахме.
— Как е положението в Чикаго?
— Не особено обещаващо. Всъщност нещата се развиват доста странно. Коневич по някакъв начин е успял да се вмъкне под кожата на Черното братство.
— Ами че той е бял! Те не правят ли разлика?
— Обикновено да. Но той е изумително адаптивен.
— Е, добре, ти опита — излая тя, внезапно сменяйки тона. — Сега е мой ред.
— Какво искаш да кажеш?
— Посъветвах се за американските затвори с експерти. Искам Коневич да бъде преместен на по-гадно място. Много по-гадно, много по-ужасяващо.
Тромбъл беше силно раздразнен и не се опитваше да го прикрива.
— Струва ми се, че познавам американските затвори по-добре от твоите така наречени експерти. Атланта и Чикаго са най-лошите.
— Искаш да кажеш, най-лошите федерални затвори. Но не и най-лошите въобще, дума да не става!
— Може и така да е, но аз имам власт единствено над федералните.
Тя продължи, без да й мигне окото:
— Имам информация, че Федералното управление на затворите понякога използва щатски затвори като подизпълнители.
— Да, понякога. За облекчаване на пренаселването във федералните. Или като временна мярка, докато затворникът бъде преместен по местоназначение. Е, и?