На Бичи футболът му липсваше до умопобъркване. Ако не се броеше това, в затвора не беше чак толкова зле, нито пък чак толкова различно от живота навън. Той си прекарваше времето, кажи-речи, по същия начин както и преди, в славните си дни на състезател от Националната футболна лига — тъпчеше се с храна, вдигаше огромни щанги и трошеше глави всеки път когато го хванеха дяволите. Беше наддал близо двайсет кила към сто и шейсетте, с които бе влязъл, и то само корави мускули, без грам тлъстина.
Бичи бе избутал колежа с безобразно ниски оценки, но не защото беше глупав, а тъкмо обратното — защото беше хитър. Това, което го интересуваше, бе да си живее живота, заобиколен от възторжени тълпи готови на всичко мацки, както и от достатъчно доброволци зубрачи, които да му пишат курсовите работи и да му взимат изпитите. Трябваше да си пълен тъпанар, за да прекараш следването си, заровил нос в книгите, след като наоколо имаше толкова изкушения! Подобно на много други звезди на американския футбол, когато не играеше на терена, Бичи бе свикнал да бъде глезен като малко дете; ето защо не беше никак чудно, че подобно на малките деца и той срещаше сериозни затруднения да овладява прищевките си. Така или иначе, от колежа бяха твърдо решили да му връчат някаква диплома с мижави оценки, дори нито веднъж да не влезеше в час — нещо, което той и без това не се бе засилил да прави.
Новакът лежеше на долния нар, забол нос в книга за изграждане на уебсайтове или нещо подобно. Беше сладък, това се виждаше от пръв поглед. Може би леко височък за неговия вкус, но какво пък, разнообразието е подправката на живота. Бичи премести огромната си телесна маса към ръба на своя нар и попита:
— Теб какво, местят ли те?
— Това ми е трети затвор за тази година.
— Че как се озова в тази клоака?
— Заради мутилация.
— Това пък какво е?
— Медицински термин. Мутилирах един. Не го убих, макар че в един момент на него самия може би му се искаше да е умрял. — Алекс небрежно отгърна нова страница и продължи да чете.
Бичи се почеса по главата.
— И такова не бях чувал досега.
— В наказателния кодекс мутилацията е по средата между физическо насилие от първа и втора степен. Нали разбираш, по американското законодателство всичко опира до преднамереността на деянието. Аз лично не възнамерявах да го убивам.
— Ти какво бе, случайно да не си адвокат?
Бичи ненавиждаше адвокатите. Той самият бе здраво прецакан от своя — костюмиран тип, който вземаше по петстотин долара на час, а когато съдията му друсна двойна присъда, едва си отвори устата да протестира. Ох, с каква наслада щеше да разцепи задника на един представител на тази презряна професия!
— Случайно не съм.
Бичи скочи от горния нар. Движението бе изпълнено с котешка лекота, двете му стъпала докоснаха едновременно и безшумно бетонния под. Беше толкова едър, почти квадратен в торса, че опонентите му често го подценяваха като ловкост и бързина. Грешка, която осъзнаваха едва след като попаднеха между едрите му лапи.
Той постави ръка върху ципа си, готов да запознае новия съкилийник с малкия Бичи Бийти.
Алекс спокойно свали книгата и го погледна право в очите.
— Веднъж кастрирах един — съобщи с равен тон той. — Опита се да ме изнасили под душа. Още същата вечер, след като заспа, му го отрязах. Докато виеше от болка, го накълцах на ситни парченца. И знаеш ли защо, Бени? — Той направи пауза, давайки възможност на събеседника си да помисли върху този интригуващ въпрос. — За да не могат докторите да му го присадят обратно.
Ръката на Бичи пусна ципа и се мушна в дълбокия му джоб. Алекс продължи:
— Чувам, че си бивш професионален футболист.
Това „бивш“ не му харесваше, но Бичи все пак отговори на въпроса:
— Още съм. Е, и?
— Добре ли се заплаща?
Разговорът взимаше странна посока.
— Не просто добре. Великолепно.
— Колко великолепно?
— Пет милиона при подписване на договора. Плюс три милиона годишна заплата. Защо питаш?
— А къде са сега всичките тия пари?
— Не е твоя работа!
Алекс остави книгата настрани и се облегна на стената.
— Предполагам, че голямата част са отишли за съдебни разходи.
Бичи също се облегна на стената. Беше в настроение за малко мъжка любов, но явно този младеж искаше да си побъбрят, преди да преминат към действие. Е, поне не пищеше и не се мяташе между наровете като последния му съкилийник. Освен това в руския му акцент имаше нещо особено възбуждащо.