— Имам още милиони. Когато останат три милиона, моите адвокати могат да го духат. Прекратяваме обжалванията.
— Много хитро. А къде си ги вложил?
— В банката. Къде другаде?
— Никой ли не ти каза, че е глупаво да се постъпва така?
Бичи се оттласна с лакти от стената. Ръката му излезе от джоба и се сви в юмрук.
— Внимавай какви ги приказваш! Само един глупак би ме нарекъл глупак.
— Спокойно, Бени. Не съм те нарекъл глупак. Казах просто, че е глупаво да си държиш парите в банката.
— Там ще си ме чакат, когато изляза. Какво глупаво виждаш в това?
— Само че биха могли да са много повече, приятелю. Е, кажи ми, умно ли е да ги държиш в банката?
— Е, добре, всезнайко. Къде е по-добре да ги вложа?
— Инвестирани в подходящи акции, парите ти биха се умножили многократно. Не по-лоша и напълно безопасна инвестиция са недвижимите имоти.
— Това не е за мен работа.
— Чувал ли си за „Куалком“, Бени?
Бичи се изсмя.
— Естествено! Купувам си го от аптеката всеки път когато ме засърбят топките.
— Ами тогава инвестирай в производители на лекарства против сърбеж на топки. Очевидно това е пазар, който добре познаваш. Само че такава инвестиция би била с бавен прираст и дългосрочна перспектива — каза напълно сериозно Алекс. — Има обаче една компания, която е изобретила блестящ нов начин за изпращане на информация по кабел, меден или фиброоптичен. Нейните акции ще нараснат четирикратно за година-две. Разбираш ли нещо от писане на компютърни програми?
Бичи не отговори, но това едва ли бе нужно.
— Хубаво, нека ти обясня ситуацията. Ако си намислил да ме чукаш, вероятно не мога да те спра. Разбира се, след като това стане, ще трябва да спиш с отворени очи. Кога ли тоя побъркан руснак ще ми клъцне пишката? — Алекс направи саблен удар с ръка във въздуха. — Няма съмнение, че ще го направи, но кога?
Каза го толкова делово и безпристрастно, че Бичи дори не се обиди. Освен това използването на трето лице притъпяваше донякъде усещането за лична заплаха.
— Или пък — продължаваше неумолимо Алекс — можеш да ме използваш за свой финансов съветник. Бих могъл да ти помогна да удвоиш или утроиш парите си. Това между другото е твърде предпазлива прогноза. Аз познавам доста добре и руските пазари. Малко пари, вложени в правилните фючърси, не след дълго ще се превърнат в много пари. Пазарът на деривативи също се развива доста добре.
Алекс потупа подканващо матрака до себе си. Големият задник на Бичи се положи несигурно на нара до него, а собственикът му каза:
— Изобщо не разбирам какви ги дрънкаш.
— Точно затова съм ти необходим аз, Бени.
— Само и само да не те чукам?
— В този затвор има още много привлекателни мъже, Бени. Прави с тях каквото искаш, но мен ме остави на мира.
— А трябва ли и да те пазя?
— Не, това не е част от сделката.
— Ако ми изкараш толкова мангизи, колкото сега обещаваш, ще пречукам всеки, който се доближи до теб.
Алекс вдигна рамене с подчертано безразличие.
— Умно решение от твоя страна.
— А как ще стане на практика?
— По-лесно, отколкото си мислиш. В това крило има поне петнайсет-двайсет нелегално внесени мобилни телефона, прав ли съм?
Бичи кимна. Петнайсет беше по-близо до истината. Надзирателите не спираха да претърсват килиите, но тези апаратчета ставаха все по-малки и лесни за укриване. Бичи знаеше за поне четири телефона, скрити в пералнята на затвора, и поне за още шест в кухненския блок. Ако извиеше някоя и друга ръка, всеки от тях можеше да бъде негов. „Не“ не беше отговор, който Бичи Бийти чуваше често.
— Набави ми три такива апарата, Бени. Батериите им свършват бързо и не могат да се зареждат в килията. Ти ще плащаш всички сметки. Повярвай ми, ще можеш да си го позволиш. Ще използвам трите телефона, за да управлявам парите ти, както и за всякакви други цели, каквито поискам.
— А какво ще стане, ако оплескаш нещо и ми профукаш парите?
— Ще бъда на долния нар, както винаги. Ако не изпълня моите задължения по сделката, и ти не си длъжен да изпълняваш твоите.
Бичи кръстоса ръце на гърдите си, замислено загледан в отсрещната стена. От рояците „инвестиционни консултанти“, които го бяха напъплили още като двайсет и две годишен новоизлюпен милионер без никакво реално образование, нито един не му бе направил оферта, която дори малко от малко да звучеше като тази. Когато му пропилееха париците поради собствената си некадърност — какво да се прави, приятел, лош късмет, чао, бай-бай и сайонара!
Наистина, колко бяха онези, които от самото начало му даваха мъжка дума, че ако не изпълнеха ангажимента си към него, щяха да се наведат напред и да си понесат наказанието?