Стигна се до гласуване. Осем ръце се вдигнаха „за“. Един въздържал се, без обяснение. И само един „против“ — фукльото.
Лев беше техният човек.
Сто хиляди долара щяха да се разделят поравно между деветимата; останалите четиристотин щяха да бъдат преведени по сметка, посочена от Лев. Макар по принцип рядко да се усмихваше, Лев Титов разтегна уста от ухо до ухо. До края на присъдата му оставаха седем години — сега поне имаше нещо, заради което си струваше да чака.
И така, когато Коневич положи таблата си на масата и небрежно седна върху коравата метална пейка, Лев дори не се извърна да го погледне. Какво толкова имаше да му гледа? След като в продължение на цели четири дни бе наблюдавал обекта, той можеше да напише книга за кулинарните му навици и предпочитания. Знаеше, че Алекс ще отпива кротко от изстиналото кафе и ще чака едрия си съкилийник. Алекс обичаше яйца на очи, а съкилийникът — препечени филийки с масло. За двамата закуската беше нещо като ритуал, сякаш бяха възрастна семейна двойка. Съкилийникът загребваше със замах рохките капещи яйца от чинията си и ги прехвърляше в чинията на Алекс, а филийките от таблата на Алекс преминаваха в неговата табла, след което и двамата мълчаливо се захващаха за работа.
Останалите деветима руснаци бяха стратегически разположени в концентрични кръгове около обекта в строго съответствие със схемата, която Лев педантично им бе начертал и раздал. С вдигнат юмрук Лев даде знак за начало на операцията. Останалите деветима мигновено метнаха таблите си с храна във въздуха, след което безразборно се нахвърлиха с юмруци върху най-близките си съседи по маса. В тясното помещение, претъпкано с потни тела на вечно недоволни, изнервени, склонни към агресия мъже, това бе искрата, която предизвика взрив от необуздано насилие. За начало във въздуха се изви вихрушка от табли с храна, след което четиристотин затворници се включиха като един в някаква дивашка оргия от юмручни удари, ритници, блъскане, хапане, поваляне на земята, отново ритане и юмручни удари, всичко това примесено с неистовия рев на четиристотин гърла.
Седнал почти непосредствено зад гърба на Алекс, Лев наблюдаваше сцената с тихо доволство. Той нямаше да мръдне от мястото си, докато размириците не стигнеха своята кулминация. Внезапната смяна на ред с хаос свари неподготвени надзирателите, които пристъпваха нервно от крак на крак и безпомощно наблюдаваха отстрани. От предишни затворнически бунтове Лев знаеше, че разполага с около три минути, докато пристигнеха тежко въоръжените подкрепления, за да сложат край на веселбата.
Той бавно се изправи и се протегна. Пое дълбоко въздух в дробовете си и изчака, докато пулсът му стана равен. От десния джоб на панталона си извади двайсет и пет сантиметров стилет — истински шедьовър на смъртоносната прецизност, който Лев сам, с много любов и старание, бе измайсторил в затворната работилница. Върхът беше остър като игла. Режещият ръб беше перфектно наточен. Дръжката беше обвита в груб памучен плат, по който не оставаха отпечатъци. Беше оръжие за еднократна употреба, специален инструмент за хирургически удар, който да остане в тялото на жертвата. А на фона на всеобщия хаос, настанал в помещението, самият удар щеше да остане незабелязан. Опасността от свидетели клонеше към нула, а опасността някой да издаде Лев Титов беше още по-малка.
Лев се измъкна на една страна иззад масата и с поредица от къси, ловки крачки незабелязано измина разстоянието от около два метра до обекта. Алекс също бе станал на крака, с гръб към Лев, изцяло погълнат от гледката на отприщеното насилие, в блажено неведение, че цялото това шоу е организирано в негова чест. Лев стискаше стилета ниско долу, плътно до тялото си. Най-добре беше да удари отдолу нагоре, през долните ребра да прониже сърцето или поне дробовете.
Но тъкмо замахваше, когато нещо кораво се стовари с чудовищна сила върху ръката му, малко над китката. Чу се неприятен хрущящ звук и ръката му се прекърши на две. Стилетът отхвръкна настрани и се загуби в плетеницата от крака. Впоследствие съдебният лекар щеше да констатира, че и двете кости — радиусът и улната, — които свързваха лакътя с китката на Лев, са счупени и натрошени на малки парченца. Причината за подобни поражения можеше да бъде силен удар с петкилограмов чук или — което беше малко вероятно, но не и невъзможно — добре премерен ритник от професионален каратист.
Едно бе сигурно — поразяващата сила на удара беше от десета степен по скалата на Рихтер.