— Дали ще се опитат отново?
— Ти как мислиш?
— Мисля, че трябва да си намеря нов съкилийник.
— Добра идея. Не ти се сърдя.
Двамата отново замълчаха. Докато Алекс разглеждаше съсредоточено пръстите на босите си крака, Бичи се изправи, протегна се и шумно се прозя.
— Работата е там, Алекс, че ти си в един кюп с всичките тия типове — каза Бени, като протегна огромните си ръце над едрата глава. — Можеш да се криеш и да им бягаш 364 дни в годината, на 365-ия те ще те спипат насаме, в банята, в кенефа, докато отиваш на свиждане с адвоката си. И тогава играта свършва. — И сякаш Алекс не слушаше внимателно, Бичи добави: — Толкова е лесно.
— Аз и без това се побърквам от страх, Бени! Благодаря ти, че ми отне всякаква надежда.
— Рекох си, че е по-добре да го знаеш.
— Е, вече го знам.
В девет часа същата вечер, когато Ким и Пьотр най-после получиха достъп до залата на властта, техните инквизитори вече се бяха разположили удобно на креслата си. След като половин час бяха спорили тихо, но ожесточено по какъв начин да смачкат фасона на тази непокорна прокурорка от СИН, която имаше дързостта да ги заплашва с бунт, най-после бяха стигнали до решение.
Тромбъл седеше в центъра на масата и нервно почукваше с химикалка по плота, с мъка овладявайки бликащата в него ярост. Директорът на СИН, както и помощник областният директор, който вече проклинаше късмета си, че се е случил пряк началник на Ким, седяха сгърбени от лявата му страна. От дясната седеше видимо почерпеният шеф на руския прокурорски екип, както и някой си полковник Воронин, изпратен по спешност от Татяна след обезпокоителното обаждане на Тромбъл.
Всички се бяха подредили с мрачни изражения на лицата от едната страна на заседателната маса. Отсрещната страна засега беше пуста.
В средата на широката й страна срещу тях бяха поставени два празни стола; мизансценът странно напомняше съд по бързата процедура в някоя държава от Третия свят. Приликата не беше случайна. Ким и преводачът й бяха въведени като арестанти от агент на ФБР — един от доверените слуги на Тромбъл, който в коридора студено им се бе представил с името Терънс Ханрън.
Подредбата беше стряскаща, замислена да накара космите по вратовете им да настръхнат, както и стана.
Примряла от страх, Ким почти се строполи на единия от двата стола, а Пьотр, с тъжно, но примирено изражение на лицето, бавно се отпусна на другия. Директорът на СИН им хвърли изпепеляващ поглед и откри заседанието:
— Госпожице Париш, давате ли си сметка колко време, пари и усилия са вложени в това разследване?
Тя предпазливо кимна.
— Разбира се, че си давам. Едва ли някой е работил повече по него от самата мен.
— И сега казвате, че искате обвиненията да бъдат оттеглени?
— Именно.
— Защото според вас доказателственият материал е прекалено перфектен, така ли? — попита той с глас, пропит от недоумение.
— Защото всичко е инсценировка. Семейство Коневич са жертва на скалъпени обвинения от страна на тези хора. — И тя посочи с пръст двамата руснаци от отсрещната страна на масата.
— Какъв е проблемът? Липса на достатъчно доказателства?
— Напротив, наличие на твърде много. Всичко е прекалено изпипано, чистичко и лъснато. Очевидно доказателственият материал е изфабрикуван.
— Право да ви кажа, досега бях чувал за обвинителни актове, които са били оттегляни поради липса на доказателства, но вие заявявате, че доказателствата са твърде много и прекалено убедителни. — Той поклати глава и сбърчи гневно вежди. — Това е най-голямата глупост, която съм чувал.
Пьотр и двамата руснаци се гледаха с омраза през масата. Внезапно шефът на прокурорския екип се наведе напред и троснато каза:
— Той стои зад всичко това!
Ако не се брояха разнообразните и усукани псувни, за повече от четири месеца това бе най-сложното английско изречение, което Ким бе чувала да излиза от устата му. При това бе изречено перфектно, без следа от руски акцент.
— Кой е той? — попита Тромбъл, като подозрително оглеждаше хилавата дребна фигурка на стола.
— Този преводач — изръмжа руснакът, сочейки с треперещ от гняв показалец към свития на стола Пьотр — е изменник на родината! Дезертира преди петнайсет години! Това е един вредител по призвание и по убеждение. Ако тази жена го слуша, значи е луда! Очевидно е размътил мозъка й.
Полковник Воронин незабавно се включи и в продължение на няколко минути двамата руснаци обсипваха с грубиянски обиди и нецензурни думи дребничкия Пьотр, който понасяше всичко с ехидна усмивка.
Скоро потокът от ругатни започна да дотяга на всички и Тромбъл си каза, че е време да се намеси. Той се наведе напред и бързо коригира посоката на огъня.