Само едно му беше хубавото на затвора — предлагаше неограничени възможности за сън и физически упражнения. Та какво друго можеше да прави човек с времето си? На всички предишни свижданията Алекс й се бе сторил забележително свеж и в добра физическа форма. Напоследък обаче сигурно бе прекарал тежки нощи, защото имаше крайно изтощен вид. Очите му бяха кръвясали, с големи торбички. Не бе спал добре от дни, може би седмици.
— Това е лудост, Алекс! — каза тихо тя.
— Няма какво да се прави, Елена. Потърпи още малко.
— От година насам само това правя, търпя. Искам те в леглото си, където ти е мястото. Писна ми да спя сама!
— На мен да не ми е приятно да спя с Бени! Чувала ли си как хърка полузащитник от професионалната лига?
— Моля те, престани.
— А как смърди само! С това телосложение, като се върне от тренировки в карето, боята пада от стените!
Сякаш сам Алекс ухаеше на жасмин! Всички затворници воняха. Бяха станали нечувствителни за собствената си телесна миризма, но Елена се задушаваше от ужасната смрад, която се носеше в залата за свиждане. Искаше да отведе Алекс вкъщи и да измие тази затворническа воня от кожата му. След това да го отведе в леглото и да наваксат за цяла година страх и болка, безсилие и самота.
— Алекс, сигурен ли си, че нищо ти няма? — попита отново тя, този път настойчиво. Все пак му беше жена и го познаваше. С тези шегички, с тази престорена веселост той се опитваше да прикрие нещо. Не беше току-така.
Той сведе поглед и се заигра с пръстите на ръцете си. Кожата около лявото му око потрепна — почти недоловимо свиване на дребните мускулчета под клепача — но това й бе достатъчно.
Елена се наведе напред и притисна лице до преградата.
— Престани да ме лъжеш! Казвай, какво става!
— Е, добре. Вчера се опитаха да ме убият.
— Вчера?! Какво точно се случи, разправяй!
— Бяхме в карето, играех баскетбол, когато някакъв ме нападна. Държеше в ръка самоделна брадва, направена в работилницата. Беше несръчен и глупав опит за убийство. Нямаше никакви шансове за успех.
Елена замръзна на мястото си. Ето, това беше кошмарът, който не спираше да я преследва. Тя наблюдаваше съпруга си и чакаше да продължи.
— Имах късмет — осведоми я Алекс, като си придаваше безгрижен вид. — Двама от затворниците в моя отбор бяха крупни инвеститори във взаимния фонд. Аз запратих топката в лицето му, носът му се сплеска, той забави крачка и двамата го обезоръжиха. Не беше толкова драматично — заключи той, като съзнателно пропусна да й опише как двамата бяха пребили убиеца, как бяха смачкали китките и строшили и двете му ръце, за да не се пробва отново.
— Какъв беше той? Защо искаше да те убие?
— Някакъв руснак. Наемен убиец от мафията, но май с брадва не го бива толкова, колкото с пистолет.
— Питам те защо е искал да те убие!
Моментна пауза.
— Както изглежда, от Москва са предложили голяма сума на онзи, който успее да ме премахне. — Малко по-дълга пауза, през която той взе болезненото решение да й разкаже всичко. — Това беше вторият опит.
— Аха, разбирам. А кога беше първият?
— Преди два месеца.
— Преди два месеца? А защо не си ми казал досега?
— От тогава много внимавам. Бени ме следва навсякъде, където е възможно. При всяко хранене в столовата съм заобиколен от цял взвод инвеститори. Няколко души ме пазят, докато се къпя, ползвам тоалетната или библиотеката. Никой не иска кокошката със златните яйца да бъде изкарана от тук с краката напред. На опасност съм изложен само в момента, когато излизам от килията.
Елена се дръпна назад, безуспешно опитвайки се да овладее обхваналия я ужас.
— Ще се обадя на Ем Пи и ще го накарам да поиска най-настоятелно да те преместят в друг затвор. Ще вдигнем шум до Бога. Ще организираме пресконференция, на която ще ги побъркаме. Ще…
Преди да бе довършила изречението си, Алекс вече клатеше глава.
— Вече съм мислил по въпроса. Недей! Дори не се опитвай.
— Защо?
— Жив съм само благодарение на мрежата от контакти, която успях да си създам тук. На всяко ново място за това ще са ми необходими между три седмици и месец, минимум. През това време ще бъда все едно гол.
— Ами ако по някаква причина в даден месец инвестиционният фонд отбележи спад? Такива неща се случват, Алекс! Кой ще те защити тогава?
Той се усмихна с усилие на волята.
— Повярвай ми, мисля всеки ден за това. Във всеки случай помага за избистряне на ума.
Тя скръсти гневно ръце и не отвърна на усмивката му.