И изведнъж, като гръм от ясно небе, върху главата му се бе стоварила исковата молба на Ем Пи за установяване правомерността на задържането на клиента му. Без всякакво предупреждение. Без намеци и заплахи, които да го подготвят за това, което щеше да се случи. Ала тази коварна атака на Ем Пи ни най-малко не го тревожеше. Нещо повече, той — Колдуел — се бе надявал тя да се случи. Радваше че, че адвокатът на Алекс го бе направил. Това му даваше шанс да прескочи, и то с такова сензационно дело, от невзрачните имиграционни съдилища във висшата лига на федералното съдопроизводство и тази неочаквана възможност го радваше неимоверно много. Защото Джейсън Колдуел не се съмняваше, че и там ще се справи блестящо. Както във всичко, с което се бе залавял до момента. Ако онзи Коневич подозираше с кого си има работа, той щеше сам да си купи билета за Русия.
Без да губи време, Тромбъл зададе дневния ред. Няколко встъпителни бележки за важността на делото. Злокобно напомняне за жизнената необходимост от победа на всяка цена. Смразяващ поглед към събралите се, докато им свеждаше за кой ли път императивната задача: Коневич да бъде експедиран в Русия, където да отговаря за безбройните си грехове.
Руснаците слушаха, без да се намесват. Воронин презираше Америка и нямаше търпение да се върне в родината си, където очакваше генералска звезда като награда, задето бе помогнал на каузата. Шефът на прокурорския екип се надяваше Колдуел да оплеска всичко, да се препъне в собствената си некомпетентност и да загуби делото и на свой ред да бъде изритан и заменен. Човекът имаше интерес процедурата да се влачи до безкрай. Той и тримата му другари си бяха намерили гаджета във Вегас — едрогърди бар-дами, винаги готови за парти и не особено придирчиви към мъжката компания. След като бяха загубили близо сто хиляди долара — пари на ФБР — на рулетка, руските прокурори най-после бяха получили нещичко в замяна.
— Ей, вие там! Кой е съдия по делото? — попита Тромбъл, поглеждайки с присвити очи двамата младоци от Министерството на правосъдието, чиито имена все не можеше да запомни, просто защото не го интересуваха.
— Елтън Уилис — отвърна Бил, изпълнен с гордост от самото си присъствие в кабинета на директора на ФБР.
Тромбъл направи такава физиономия, сякаш в гърлото си имаше натъпкан лимон.
— О, не! Само не Уилис! — изохка той.
— Ползва се с доста добро име — настоя младокът, очевидно незагрявайки за какво става дума.
През краткия си мандат като съдия Тромбъл неведнъж бе присъствал на едни и същи конференции с Уилис и двамата ожесточено бяха кръстосвали шпаги по въпросите на човешките права, гражданските свободи и много други теми, по които възгледите им се разминаваха диаметрално. И доколкото публиката беше съставена главно от съдии, резултатите от тези дебати бяха лесно предвидими. Уилис беше високоинтелигентен, методичен, премерен в изказванията си и владееше правната материя с интелектуалната дълбочина на бивш йезуит. Докато теориите на Тромбъл, най-меко казано, не намираха благодатна почва сред публиката на тези конференции. Освиркванията и дюдюканията още отекваха болезнено в ушите му.
— Уилис е един надут пуяк — изръмжа Тромбъл и изгледа злобно присъстващите, сякаш ги предизвикваше да оспорят преценката му. После се облегна назад в креслото си и изпука с пръсти. — Готов ли си за представлението? — попита той Колдуел.
— Считайте работата за опечена — отвърна Колдуел. — Делото ще приключи най-много за два дни, може и за един.
Тромбъл срещна погледа на Ханрън.
— Какво изпускаме?
Ханрън нямаше представа.
— Медийното отразяване! Коневич трябва да е на първа страница на всички вестници!
Това особено допадна на Колдуел.
— Страхотна идея! — почти извика той. — Ако ние не се възползваме, защитата ще го направи. Длъжни сме да ги изпреварим!
— Нашите руски приятели трябва да се убедят, че пипаме сериозно. Мина много време наистина, но ние не сме забравили ангажимента си към тях.
— Бих могъл да организирам пресконференция — предложи сговорчиво Колдуел.
Тромбъл прочисти гърлото си.
— Е, ще преценим дали ни трябваш. — Кратка пауза. — Ханрън, кажи на момчетата долу да задействат нещата. Виж дали могат да ме включат в „Найтлайн“ и „Добро утро, Америка“. И непременно се обади на оная руса правна коментаторка във „Фокс Нюз“, тя винаги е готова да ме интервюира.