— Два пъти, казвате?
— Това казах.
— И как реагира той?
— Изсмя се. Посочи, че между нашите две страни няма договор за екстрадиране. Заби пръст в гърдите ми и заяви, че ще се скрие зад американското знаме.
Колдуел не можеше да пропусне такъв шанс.
— Ще се скрие зад националния флаг на Съединените щати? Зад нашия флаг, този с райетата и звездите?
— Това бяха думите му.
Нов документ бе измъкнат от купчината и разтворен пред свидетеля. Колдуел запита:
— Бихте ли обяснили на съда какво е това?
Малките, остри очи отново се присвиха.
— Това е обвинителният акт, издаден срещу Алекс Коневич за извършени от него престъпления. — Воронин се наведе напред, сякаш имаше нужда да огледа по-отблизо документа. — Подписан е от Анатолий Фьодоров, руския колега на вашия министър на правосъдието.
Колдуел погледна към съдията.
— Ваша светлост, представяме на вниманието на съда тези следствени документи и обвинителни актове като доказателство за извършени от Алекс Коневич тежки престъпления в Русия, които след бягството си тук той се е опитал да прикрие с измама и неверни показания пред властите.
Купчината документи бяха предадени на съдебната секретарка, която бързо им постави входящи номера, след което ги подреди на стегнато топче върху бюрото си. През цялото време Алекс си седеше кротко на мястото, без да покаже каквато и да било изненада или притеснение относно сериозността на представените доказателства.
Негова светлост погледна Ем Пи.
— Бихте ли желали да подложите свидетеля на кръстосан разпит?
— Не, ваша светлост — отвърна Ем Пи, без да вдигне глава.
Воронин бе освободен. Следващият свидетел беше ръководителят на екипа от руски прокурори, който чинно каза името си и положи клетва.
Когато седна на свидетелската скамейка, Колдуел го попита:
— Бихте ли описали своята роля в проведеното разследване?
— Получих нареждания от министъра на правосъдието да изготвя обвинителния акт и обобщения доказателствен материал по делото срещу Алекс Коневич.
— Той се издирва в Русия, доколкото разбирам?
— Номер едно в списъка на най-издирваните престъпници.
— Вие лично смятате ли, че е виновен?
— Това ще го реши съдът.
— Но господин Коневич твърди, че руските съдилища не са справедливи?
— Глупости. Може би е било така при старата система на комунизма. Но сега сме демокрация. По отношение на справедливост и законност нашите съдилища по нищо не отстъпват на вашите.
— Следователно ще му бъде ли разрешено да наеме адвокат?
— Не един, а колкото иска и може да си позволи. А ако не може, държавата ще му предостави служебен защитник.
— А ще му бъде ли разрешено да представя доказателства в своя защита?
— Също както в Америка, господин Колдуел, Алекс Коневич ще се ползва изцяло от презумпцията за невинност до доказване на противното.
— Сигурно съзнавате, че някои американци имат лошо мнение за вашата съдебна система?
— А вие може би съзнавате, че някои руснаци имат лошо мнение за вашата?
— Touche. — Колдуел реши да рискува, насочи погледа си към Алекс и попита:
— А защо господин Коневич смята, че в Русия няма да получи справедлива присъда?
Руснакът също изгледа втренчено Алекс, който отвърна на погледа му и дори му кимна, но не изглеждаше ни най-малко уплашен.
— Може би справедливата присъда е последното нещо, което желае да получи.
Колдуел направи кратка пауза, изчаквайки неизбежното шумно възражение на Ем Пи Джоунс. Та той току-що бе задал подвеждащ въпрос на свидетеля! Открито го бе подтикнал към спекулации — по какъв начин можеше водещият прокурор да знае какво всъщност си е мислил Алекс?!
Пълно мълчание. Ем Пи си седеше на мястото и рисуваше фигурки в бележника си. До него Алекс, изцяло погълнат от заниманията на защитника си, следеше движенията на ръката му, сякаш изучаваше творческия процес на някой възкръснал Леонардо.
— Благодаря ви — каза накрая Колдуел на свидетеля си, след което остана няколко секунди загледан в тавана, сякаш чакаше Господ да му подскаже следващата реплика. Изведнъж щракна с пръсти, озарен от внезапно вдъхновение. — Един последен въпрос. Става дума за парите, откраднати от господин Коневич. Успяхте ли да ги намерите?
Водещият руски прокурор погледна към Алекс.
— Част от тях, да. Открихме няколко милиона в една банка на Бермудите.
Друг сътрудник на Колдуел скочи от мястото си и навря лист хартия в лицето на свидетеля. С престорено любопитство Колдуел попита:
— Това тук не са ли данните на банковата сметка? — сякаш можеше да е друго.