След внимателен оглед на листа свидетелят отговори:
— Да, точно така.
— Каква сума се намира понастоящем в сметката?
— Два и половина милиона долара.
— Само толкова?
— Да, само толкова.
— Аз пък си мислех, че Коневич е откраднал двеста и петдесет милиона. Къде са останалите му пари?
— Тези пари не са на Коневич, сър.
— А, така ли? — Колдуел го погледна учудено. — Че на кого са тогава?
— Това са пари, ограбени от бедния руски народ. От хора, които му се довериха и сега са разорени. Но ние няма да разберем къде е скрил парите, докато не го откараме в Русия, за да направи пълни самопризнания. Само тогава тези хора ще получат обратно това, което им принадлежи.
Колдуел направи поредна пауза, за да може слушателите да си представят тези невинни жертви, гладни и премръзнали, които очакваха да си получат парите от Алекс.
После каза:
— А запознат ли сте с една фирма, наречена „Орангутан Медия“?
— Разбира се, че съм запознат.
— По каква линия сте запознат с въпросната фирма?
— Преди около две години тя привлече вниманието на следствените органи.
— По какъв начин?
— Получи се сигнал от наш източник, внедрен в един от престъпните синдикати. Чеченска групировка, извършваща широк спектър противозаконни дейности, от трафик на дрога през отвличания до убийства.
— Както ги описвате, приличат на нашата мафия.
— Ще ви се! В сравнение с тия хора вашата мафия е скаутски летен лагер. След получаване на сигнала бяха проведени оперативно-следствени действия със специални разузнавателни средства и Коневич бе засечен как организира плащания и трансфери на крупни суми, използвайки фирмата „Орангутан“ за прикритие при изпиране на пари, придобити с престъпна дейност.
— А какво всъщност представлява тази фирма „Орангутан Медия“?
— Представяше се за рекламна агенция. Регистрирана и упражняваща предмета си на дейност в Австрия, за да избяга от полезрението на руските власти. Парите на престъпните синдикати са постъпвали в нея под формата на фиктивни договори с клиенти. Същите пари са били превеждани обратно на синдикатите във вид на възнаграждение за подизпълнители. Много добре измислено!
— Звучи ми доста сложно като схема.
— Всъщност никак не е сложно. Използването на фиктивни стопански субекти е доста разпространена практика. Детска игра за финансов гений като Коневич.
— И вие разполагате със запис на господин Коневич, който обсъжда подобни схеми с престъпен синдикат?
— Ето го пред вас, на масата — отвърна прокурорът, като посочи с пръст масата на Колдуел. — Това, разбира се, е преведена стенограма. Самите разговори са на руски, поради което ги оставих в Русия. Така или иначе, нямаше нищо да разберете от тях. По тази причина предадох на хората ви само снетия текст.
— Така е — съгласи се Колдуел. Сътрудникът му схвана това като знак да помъкне пореден куп книжа към банката на съдията. — Представяме на вниманието на съда тези преведени стенограми от телефонни разговори — каза бавно и отчетливо Колдуел, като отново разкри блестящите си зъби. — Заедно с това представяме свидетелски показания на служители на „Орангутан Медия“, взети от руски прокурори, с които се разкриват схемите за пране на пари във фирмата.
Той млъкна и затаи дъх, очаквайки Ем Пи Джоунс да скочи гневно от стола си. Без оригиналния запис нямаше никакъв начин да се докаже, че въпросните стенограми са автентични или че такива разговори изобщо са проведени. Не, този път непременно трябваше да последва възражение — шумен, яростен протест. Колдуел не се съмняваше в това.
И наистина, за миг Ем Пи изглеждаше готов да се надигне от стола, но Алекс се пресегна и го сграбчи за ръката, после се наведе към него и прошепна нещо в ухото му. Ем Пи се поколеба, после се отпусна обратно на стола и продължи да си рисува фигурки в бележника.
Колдуел мълчаливо се поздрави. Направил бе брилянтен ход и още не можеше да повярва, че му се бе разминало безнаказано. Току-що водещият прокурор бе дал свидетелски показания, с които практически бе обезсилил дискредитиращата защитна стратегия, която Ем Пи Джоунс успешно бе приложил в имиграционния съд. Добре дошъл в шампионската лига, приятел!
Колдуел тържествуващо обяви:
— Нямам повече въпроси към свидетеля!
След което си седна.
Съдията Уилис погледна от високата си банка към Ем Пи. Адвокатът изглеждаше все така погълнат от драскулките в бележника си.
— Господин Джоунс, желаете ли кръстосан разпит?
Ем Пи вдигна глава.
— Моля? Аха, ъъъ… не, благодаря, ваша светлост.
— Сигурен ли сте?
— Да, напълно.
Уилис разтърка уморено очи.