И двамата никак не се радваха, че я виждат.
Тя се представи с името и длъжността си и положи клетва, след което седна на свидетелската скамейка и остана неподвижна, докато Ем Пи загряваше с общи въпроси.
— Вие сте адвокат?
— Да?
— И сте работили в правния отдел на Службата за имиграция и натурализация?
— Там, където и вие. В окръжната служба на Федералния окръг Колумбия.
— И сте водили делото на Алекс и Елена Коневич?
— В един момент бях водещ прокурор, отговарях за преследването им… искам да кажа, за съдебното преследване срещу тях — отвърна Ким, като първия път нарочно изпусна прилагателното. Тя хвърли бърз поглед към Алекс, който се усмихна и й кимна с благодарност.
— Но вече не сте?
— Не.
— Защо? Не е ли необичайно да бъдете отстранена от едно дело, което сама сте завели и сте отнесли към имиграционния съд?
— Не само е необичайно, но почти безпрецедентно. Поисках да бъда отстранена и заменена с друг прокурор.
Ем Пи повдигна вежди.
— Поискали сте? Изявили сте желание да ви отстранят от такова крупно, важно дело? Защо? Предполагам, че всеки адвокат в СИН би дал какво ли не, за да го поеме! Такова медийно внимание, представете си само жадните за новини репортери отвън на стълбището! Ето, господин Колдуел е толкова замаян от славата, че едва се владее…
— Възразявам! — изрева Колдуел, като пронизваше Ем Пи с яростен поглед.
— Приемам възражението.
Ем Пи не му обърна внимание и продължи, сякаш изобщо не бе чул.
— А защо сте искали да ви отстранят, госпожице Париш?
— Защото… защото с времето все повече започнах да се убеждавам, че господин Коневич е обект на…
— Възразявам! — изпищя отново Колдуел, като едва не падна от стола си.
— На какво основание?
— Госпожица Париш току-що наруши изискването за конфиденциалност между адвокат и клиент.
— Страните на съвещание! — троснато нареди съдията.
Адвокатите от двете маси станаха от местата си и чинно се строиха пред банката му. Този път Ем Пи взе със себе си Мат Ривърс, а Колдуел влачеше подире си Бил, един от двамата некадърни младоци от министерството, който се насилваше да си придава свиреп вид, докато вътрешно беше напълно объркан — не знаеше нито коя е дамата, нито какъв е проблемът, и изобщо се питаше какво прави самият той в тази зала.
Съдията се вгледа в лицата на четиримата, след което просъска на Колдуел:
— Изложете основанията за възражението си!
— Познанията й по случая са придобити по служебен път, в качеството й на прокурор, представител на държавата.
— Господин Джоунс?
— Служебното й правоотношение с клиента ми е прекратено. Тя има право да дава каквито показания си поиска.
— Остава обвързана от положената клетва като прокурор! — настоя Колдуел.
— Трябваше да се сетите за това, преди да я уволните — сопна се Ем Пи.
— Склонен съм да се съглася с господин Колдуел — намеси се съдията, който вътре в себе си беше на противната страна, но не можеше да наруши закона.
— Добре, ще огранича обхвата на въпросите — каза Ем Пи, като с мъка прикриваше разочарованието си. Мат му кимна. Добър ход.
— Свидетелката трябва да бъде отстранена — изплака Колдуел.
— Тя сега е редови гражданин и може да дава показания — заяви негова светлост. — Но в определени граници. Внимателно, господин Джоунс!
— Ще те наблюдавам — каза Колдуел и се изхили злорадо в лицето му.
— Наблюдавай, колкото си щеш! — отвърна Ем Пи и също му се изхили. — Обичам да съм център на внимание.
Адвокатите се върнаха по местата си. Ем Пи изчака малко, за да подреди мислите си, после попита:
— Госпожице Париш, спомняте ли си екипа от руски специалисти, изпратени тук, за да помагат по делото?
— Да, разбира се! Петима души: един следовател и четирима прокурори.
— А спомняте ли си кой плаща всичко това?
— ФБР.
— Всичко?
— Да, ФБР изцяло поема разноските им. Те са тук вече близо година.
— А къде са отседнали? Толкова далеч от родината, не им ли доскучава? С какво се занимават?
Ким присви очи. Думите изхвръкнаха от устата й като ракета, насочена право към Тромбъл:
— Настанени са в хотел „Медисън“. Четиримата прокурори са там, в отделни апартаменти за по хиляда долара на нощ. Вече близо година, като сметките им са астрономически. Хранят се в най-скъпите ресторанти, всеки уикенд летят в първа класа до Лае Вегас, където играят в казината, наемат проститутки и изпиват невероятни количества алкохол. И всичко, до последния цент, се покрива от ФБР.