— Пулсът е леко ускорен, несъмнено в резултат на претърпяната травма, а и от страх. Има поне две-три пукнати ребра, да не говорим за тази ужасна контузия на крака. Без рентгенова снимка обаче не съм в състояние да кажа дали е счупен.
В стаята нямаше отопление, а с падането на нощта студът стана непоносим. Гол, само по долни гащи, Алекс тракаше със зъби. Ръцете и краката му щяха да треперят, ако не бяха стегнатите ремъци. Докторът хвърли още един поглед върху потрошеното кървящо тяло, проснато върху леглото, после с гримаса на ужас, която не произведе никакво впечатление на Владимир, повлече крака към изхода.
Владимир и Катя придърпаха една дървена пейка без облегалка и седнаха до леглото. Бяха се договорили предварително да изиграят номера с доброто и лошото ченге. Да се преструва на добра не беше точно в амплоато на Катя, но пък в сравнение с партньора й всеки можеше да мине за ангел. Владимир бавно запали воняща френска цигара, издиша шумно дима и с възможно най-безразличен тон попита Алекс:
— Сигурно се чудиш за какво е всичко това?
Алекс понечи да отговори, но в последния миг реши да си замълчи. Явно бяха решили да минат по същество. След като го бяха смазали от бой, жигосали като добиче и почти убили, сега щяха да благоволят най-после да го информират срещу каква сума са готови да му пощадят живота.
Без повече увъртания заповедническият тон на Владимир му даде отговора на загадката:
— Сега ще подпишеш декларация, с която прехвърляш всичките си пари и фирми на нас.
— Какво?! — Отначало Алекс си помисли, че не е чул правилно. Той бе очаквал да му искат пари. Нещо повече, след така безупречно организираната операция и с оглед на бруталния професионализъм и безскрупулност на похитителите си, той бе очаквал сумата да е огромна, невероятна, абсурдна. Онези щяха да настояват и заплашват, той щеше да ги упъти с кого от фирмата му да разговарят, след което щяха да започнат същинските преговори. Специалистите по отвличания и откупи от онази престижна британска охранителна фирма бездруго щяха да участват в процеса отначало докрай. Щеше да има ожесточени пазарлъци, едната страна щеше да отстъпи малко, другата също, щяха може би да си разменят някоя и друга заплаха, но рано или късно щеше да бъде договорена разумна цена, която своевременно да бъде платена. Но… чак пък да им припише бизнеса си?! Това бе нечувано нахалство.
Тия хора бяха или глупави, или луди. А може би и двете.
— Правилно чу — каза спокойно, но твърдо Владимир. Стана от пейката, наведе се над Алекс и доближи лицето си на педя от неговото. — Съвсем просто е. Ще подпишеш едно писмо, което предварително сме ти подготвили. Нищо особено: ти си уморен, изхабен, останал без сили, не издържаш смазващата тежест на поетите отговорности. После подписваш един кратичък договор с оставено празно място за името на лицето, което ще определим за твой приемник. Там не пипаш нищо, ние ще се погрижим. Само слагаш подпис отдолу.
— Толкова ли било лесно?
— Ами да, това е. Моят приятел адвокатът ще го завери нотариално, след което ти и жена ти сте свободни. — Като чу да го споменават, мазният плъх в ъгъла се размърда и закима енергично, сякаш умираше от нетърпение да бъде от полза и на двете страни.
— Ами ако откажа? — попита Алекс.
— Тогава и ти, и жена ти умирате. Помисли си само. И тъй, и иначе бизнеса си го губиш.
Катя реши, че трябва да се намеси в ролята на доброто ченге.
— Владимир с удоволствие ще ви убие и двамата. Повярвай ми, нищо няма да му донесе по-голяма наслада. Не бъди глупак, не му давай повод!
Известно време Алекс остана загледан в тавана. Значи такава била работата. Тия искали парите му, бизнеса му, имотите му — всичко. Алчните мръсници държаха да им припише всичко, което бе създал с труда си за шест години. Той си пое дълбоко дъх, събра всичката твърдост, на която бе способен, и каза:
— Пари мога да ви дам колкото искате, за да си отживеете. Но фирмите ми няма да получите.
Владимир бе очаквал подобен отговор и беше подготвен. Той се усмихна, после се извърна и каза на Катя:
— Доведи съпругата.
Катя излезе забързано от стаята. Владимир седна на пейката и разсеяно заиздухва кръгчета дим, докато Алекс обмисляше трескаво възможностите си. Сега поне знаеше какво искат. Но какво ли щяха да сторят на Елена? Или вече й го бяха сторили? Той бе прекарал известно време в безсъзнание; изведнъж въображението му започна да рисува страховити картини за онова, което може би й се бе случило през това време. Мъжът на пейката беше чудовище, безсъвестен изверг. Може би я бе жигосал и нея? Или я бе изтезавал? Изнасилил?