В последните години Москва гъмжеше от такива като Владимир — отвратителни човешки отрепки, чиято нравствена поквара и кръвожадна жестокост нямаха граници. При стария режим подобни индивиди се използваха от държавната репресивна машина за сплашване на непокорните и държане на обществото в подчинение; в днешно време те се бяха превърнали в неразделен атрибут на руската пазарна икономика, подобно на картофите и водката. Такъв като Владимир не би се поколебал и за миг да осакати, изнасили или убие съпругата на някой богат човек — нещо повече, това би му доставило удоволствие. Алекс си го представи живо, с всичките ужасяващи подробности.
Най-после вратата се отвори и влезе Катя, която влачеше Елена като куче, вързана с конопено въже за китките. Изглеждаше парализирана от ужас, но поне нямаше видими белези по лицето и тялото си. Когато видя Алекс на леглото, изпадна в нервен срив.
— Мръсни копелета! — изкрещя тя на Катя и Владимир, като се задърпа отчаяно от въжето, опитвайки да се отскубне и да се приближи до пребития си съпруг.
Катя сграбчи голям кичур от косата й и я дръпна назад, с което едва не я събори по гръб. Толкова за доброто ченге.
Владимир пристъпи към Елена. Натъпка мръсен парцал в устата й и го закрепи с тиксо отзад на тила.
— Оставете я на мира! — извика Алекс, внезапно премалял.
— След като те убия — информира го с безразличен тон Владимир, — ще я пусна на момчетата отвън да се позабавляват. Тя е много привлекателна млада дама, сигурен съм, че ще им достави удоволствие.
Точно в четири и десет Юджин, вече преполовил седмата за деня бира, отговори на позвъняването на мобилния си телефон. Беше Голицин, който с успокоителен тон му каза:
— Имам добра новина. Открих Алекс.
— А, така ли?
— Да, и е добре.
— Радвам се да го чуя. А къде е?
— Очевидно му е възникнала много важна среща. Помоли ме да ви предам, че се налага да преместите вашата на друга дата.
— На друга дата?!
— Да, така каза. Предлага утре следобед. Какво ще кажете?
— Изключено и той го знае! Сигурен ли сте, че сте разговаряли с Алекс?
— Той е моят работодател. Смятам, че поне гласа му познавам.
Няколко мига Юджин съсредоточено разглеждаше пръстите на ръката си. Това беше някакъв абсурд, в цялата ситуация нямаше никаква логика. Ако сделката не се сключеше до 5 часа, финансирането щеше да пресъхне. В 5:01 ч. вече нямаше да има сделка. В Ню Йорк група адвокати и счетоводители седяха скупчени около дългата заседателна маса на последния етаж на една огромна стъклена кула, пиеха изстинало кафе, дъвчеха изсъхнали ронливи сладкиши, разправяха си изтъркани вицове, нервно барабаняха с пръсти по плота… и с всяка изминала минута ставаха все по-навъсени и нетърпеливи.
Три месеца кървав труд. Три безкрайни месеца, през които Юджин успокояваше, ухажваше, уговаряше и уверяваше боязливите си инвеститори, че е безопасно да си вложат парите в мошеническите манипулирани пазари на Русия, стига Алекс Коневич да им каже къде. Вярно, това беше Дивият изток — страна на беззаконие и всевъзможни дебнещи опасности, ала малцината, които съберяха куража и нахалството да се включат тъкмо сега в играта, ги очакваха несметни богатства. Три безкрайни месеца в изготвяне на сложни бизнес планове, детайлизирани оферти, комплексни оценки на риска, три месеца на дълги, отегчителни съвещания, на всичките влудяващи формалности, които повелява добрата инвестиционна практика, за да може да се подготви сделка като тази.
Три непоносими месеца, през които той се бе подмазвал, бе лизал подметките на неколцина от хората с най-голямо его в Ню Йорк.
И сега всичко щеше да отиде на вятъра. При тази мисъл на Юджин му прилошаваше. Не, това беше невъзможно, сигурно сънуваше. Триста милиона електронни долара очакваха някой да натисне копчето, за да се стекат като пълноводна река в трезорите на Алекс. Инвеститорите бяха неспокойни и недоверчиви, готови във всеки момент да се оттеглят от сделката. Ако само нещо се обърка, бяха прошепнали заедно и поединично те в ухото на Юджин, ако едно-единствено нещичко в цялата тази работа не е както трябва, щяха да си приберат парите и никога повече нямаше да му вдигнат телефона.
— Не вярвам, че Алекс ви е наредил да отмените срещата — изстреля ядосано той в слушалката. — Вие просто лъжете. Не знам защо го правите, но Алекс прекрасно разбира, че ако тази сделка не стане до пет следобед, няма да стане изобщо.
Настана дълга и мъчителна пауза; внезапно Голицин разбра, че е направил гаф. Този нагъл американец отсреща се оказа костелив орех. Ако на своя глава вдигнеше под тревога будапещенската полиция за мистериозното изчезване на Алекс Коневич, цялата им операция щеше да отиде по дяволите. Освен това се прибавяше и проблемът с убития бодигард на летището. По инцидента вече се водеше разследване, Голицин знаеше това от свои източници сред местните органи. Засега унгарците нямаха никаква представа кой е и защо е убит. Пък и един труп едва ли щеше да се разприказва или да проявява нетърпение.