— Божичко, Алекс, какво се е случило?
— Автомобилна катастрофа — отвърна Алекс с привидно безразличие, като свали пътните чанти от рамото си и ги пусна на пода, за да освободи здравата си ръка за вяло ръкостискане. Болката в крака го влудяваше. Лявата му ръка висеше безжизнено надолу. Жълтият мехлем, с който бе намазана раната му, започваше да избива през бялата официална риза. Той се усмихна насилено и каза без особен възторг: — Да беше видял оня, в другата кола…
Юджин се позасмя от учтивост и попита:
— Затова ли закъсня? — Какъв тъп въпрос. Та нима отговорът не беше пред очите му! — Явно катастрофата е била доста сериозна — предположи той, обзет от внезапно чувство на вина, задето толкова бе настоявал Алекс да дойде на срещата.
— Ами… първо трябваше да се състави полицейски протокол — намеси се Елена. — Това отне около час. Шофьорът на таксито ни мина на червено, две коли ни удариха отстрани, стана голяма бъркотия. Едва тогава ни закараха в болница.
— В болница? — сепна се Юджин, внезапно загрижен за състоянието на приятеля си. На Елена нищо й нямаше, или поне не се виждаха външни наранявания. Беше доста уплашена и някак посърнала, това бе очевидно, но пък кой не би бил на нейно място!
— Положението не е толкова зле, колкото ти се струва — обади се Алекс. — Нямам счупени кости, само тук-там по някое охлузване, може би едно-две пукнати ребра.
Юджин гледаше замислено в пода, разкъсван между съчувствие към приятеля си и страх за самия себе си, в случай че не успееше да получи навреме подписа му върху договорите. Синини, счупени ребра, охлузвания — тези неща се лекуват. Докато десет милиона долара са болка за цял живот.
Само преди половин час Мария бе профучала през ресторанта, влачейки куфара подире си, и го бе уведомила, че взима първия полет обратно за Ню Йорк, където вече имала уговорена среща с най-кръвожадния бракоразводен адвокат на Източното крайбрежие — вземал астрономически хонорари, но винаги печелел делата. Юджин не се съмняваше в ефективността му, защото я бе изпитал на гърба си — въпросният господин бе представлявал в съда съпруги номер две и три, а пък повторението, както е известно, е майка на знанието. Съпруга номер три го бе издоила за два пъти повече пари от номер две. При мисълта какво може да поиска — и получи — номер четири, Юджин потръпваше от ужас.
Алекс хвърли крадешком поглед през рамо, забеляза двамата едри мъже до изхода, както и че Владимир се бе вмъкнал след тях и бе седнал до Катя на централната маса. При това положение Владимир и Катя отчасти закриваха с гърбовете си тяхната маса с Юджин от ония двамата.
Не че това им помагаше особено — четиримата бяха заели стратегически позиции и те нямаха никакъв шанс да се измъкнат незабелязани.
На Алекс му бе нужно време. Той погледна Юджин и каза:
— Между другото обади се на твоите хора в Ню Йорк и им кажи, че ми трябват още трийсет минути.
— Невъзможно, Алекс!
— Направи така, че да стане възможно.
— Знаеш залога, знаеш условията. Ако тази сделка не бъде сключена до пет часа днес, аз съм тотално прецакан. Тотално.
Няколко мига Алекс и Юджин се гледаха напрегнато през масата, накрая Алекс каза:
— Сигурен съм, че в договора с твоите съдружници имаш клауза за форсмажорни обстоятелства. Така ли е?
— А ти как мислиш? Толкова ли глупав ти изглеждам?
— Ами използвай я, Юджин! Аз съм невинна жертва, нищо неподозиращ пътник в такси, което катастрофира. Ако и това не е форсмажорно обстоятелство!
— Алекс, тези договори ги изпипваме от месеци.
— Мислиш, че не го знам ли?
— Изпратих ги по факса до офисите ти още преди седмица.
— За което съм ти много благодарен.
— Това са седем дни! Не мога да повярвам, че не си имал време да ги прочетеш в подробности.
— Аз чета бавно.
— По дяволите, Алекс, аз си…
— Виж какво, Юджин, позволи ми да бъда откровен. Веднъж подписах договор, който и аз, и адвокатите ми бяхме прегледали предишния ден. През това време отсрещната страна бе успяла да вмъкне в договора няколко клаузи, които ми излязоха солени. Аз им имах доверие, Юджин. Подписах договора, без да обърна внимание на направените промени. Това ми струва два милиона долара.
— Ти се шегуваш!
Не, Алекс не се шегуваше, а направо лъжеше. След като изрече тази опашата лъжа, той вдигна рамене и продължи да обяснява:
— Тогава се заклех, че никога повече няма да подписвам договор, който не съм прочел на място. Моля те, обади им се и ми издействай още малко време.