Когато се изравни с Алекс, Владимир изсъска:
— Какви ги вършиш, по дяволите?
— Правя това, което би направил всеки на мое място. Човекът на масата трябва да проведе телефонен разговор с Ню Йорк. Това не е нещо, което подлежи на дискусия. Не искам да оставаш с погрешно впечатление.
Владимир отвори уста да каже нещо, но Алекс го прекъсна:
— Съдружниците му са помолили за трийсетминутна отсрочка. Искали да добавят някакви условия по договора. Това е нещо обичайно при бизнес преговори. Може би трябваше да те предупредя, че си имаме работа с нервни и недоверчиви инвеститори, които в последния момент се сещат за някакви нови съображения, искания, гаранции и прочие. Той сега им звъни по телефона, за да доизгладят всичко.
Владимир го огледа внимателно. Алекс беше видимо неспокоен. Ръцете му подскачаха от нервни тикове, коленете му буквално тракаха едно в друго. Господин Олигархът — с всичките си пари, компании и имоти, един от най-богатите и влиятелни хора в Русия, стоеше пред него безпомощен и объркан, сякаш всеки миг щеше да се разпадне. Колко разочароващо! От друга страна, нима цялата тази нервност не беше дело на Владимир, който толкова усърдно бе поработил върху него! Може би по-тревожно би било, ако след всички понесени мъчения Алекс се държеше, сякаш нищо не се е случило.
— Ако твоят приятел звъни в полицията — предупреди го той, — това ще ти струва живота.
— Точно по тази причина разговарям с теб. Сигурен бях, че това ще си помислиш.
— А, така ли? Е, добре, Коневич, ти се смяташ за голям хитрец. Само не си мисли, че можеш да ни надхитриш. Местната полиция ще ни уведоми в момента, в който се опитате да вдигнете тревога.
Което си беше самата истина. През десетилетията в КГБ Сергей Голицин си бе изградил мрежа от контакти и информатори из цяла Европа, които сега се опитваха да започнат нов живот в един нов свят. За тази цел те сега отчаяно се мъчеха да потулят, заметат и изтрият следите от срамното си минало като слуги на Москва. Педантичен бюрократ с инстинкти на хищник, през цялото това време Голицин старателно бе събирал и ревностно пазеше всякаква инкриминираща информация, всяка привидно маловажна хартийка, която се бе изпречвала пред очите му. Броени часове след неговото „пенсиониране“ от КГБ три камионетки спряха пред входа на доскорошната му служба, за да бъдат припряно натоварени с крайния продукт на четирийсет години избирателно прочистване на архивите. Кашон след кашон. Име след име — достатъчни да напълнят няколко телефонни указателя на градове с размера на Москва. Всичко това бе скрито в таен склад на няколко километра извън града. В кашоните се съдържаше достатъчно мръсотия, с която хиляди хора да бъдат държани във вечно подчинение.
В списъците на Голицин бяха и имената на заместник-министъра на вътрешните работи на Унгария, на двама капитани и трима старши инспектори от градската полиция на Будапеща, като всички бяха получили най-строги указания да го уведомят лично и незабавно, в случай че изчезването или смъртта на Алекс Коневич привлекат по един или друг начин вниманието на властите.
Владимир вдигна ръка и почука заплашително с показалец по челото на Алекс.
— Нямаш никакви шансове, момче. Единственият начин да се измъкнеш жив е да накараш оня тип да ни преведе парите.
— Повярвай ми, знам това. Аз пък искам само да оживея след този кошмар и да си взема живота в ръце.
По погледа и изражението на лицето му бе ясно, че знае какво го чака. Въпреки това Владимир счете за нужно да опресни паметта му. С присвити очи той изсъска:
— Оная засукана кучка ще умре първа. Не забравяй това. Ще видиш как изтича кръвта от гърлото й, ще чуеш последните й мъчителни хрипове. И ще знаеш, че за всичко си виновен ти. След което ще те убия и теб.
— Трябва да се връщам на масата — каза Алекс, парализиран от ужас.
— Разполагаш с двайсет и пет минути, за да приключиш всичко. Нито секунда повече. — Владимир посочи с пръст часовника му. — След двайсет и пет минути и една секунда зачерквам онези пари и започвам да стрелям. А сега поеми дълбоко въздух, върни се на мястото си и направи така, че да си получим парите.
— Стана! — обяви Юджин, като плесна тържествуващо с длан по масата.
Адвокатите в Ню Йорк — глутница безскрупулни наемници, които отдалеч бяха надушили десетте лесни милиона неустойка — посрещнаха предложението за отсрочка с неистов вой на негодувание и хор от заплахи, но в мига, когато той спомена свещената клауза за форсмажорни обстоятелства, ругатните и заканите им приседнаха в гърлата. Настана тишина. След това отново избухна гръмогласен хор, но този път от увещания да се даде на Алекс толкова време, което му е нужно. А между другото как се чувства бедният след тази ужасна злополука — ах, колко жалко наистина! — и ако има нужда от още нещо, ние сме насреща.