Бягаха, за да спасят живота си.
Катя първа се опомни и изкрещя на Владимир:
— Излез през прозореца и ги намери! Аз ще ида да събера останалите.
Той не отговори — нямаше време за приказки. Затича се към дупката в прозореца и с плонж се метна навън, като болезнено натърти коленете си в плочника. От устата му като бомба избухна цветиста псувня. Колкото и да го заболя от падането, многократно повече го измъчваше наранената гордост, това, че го бяха направили на глупак. Той се подпря на лакти, изправи се на крака и вдигнал пистолета, огледа улицата. Беше пуста. Паркингът също. Около хотела нямаше жива душа.
Алекс и другите двама се бяха стопили във вечерния мрак.
Вляво се намираше главният вход на хотела, охраняван от хората му; бе малко вероятно, макар и не изключено, Коневич да е побягнал натам. Владимир стисна пистолета и закуцука в обратната посока. Този път нямаше да има предупреждения. Нямаше да има втори шанс. Той стисна зъби, забрави болката от кървящите си колене и се затича напред.
Катя пробяга за секунда разстоянието до двете горили на масата край вратата; в този момент те мълчаливо се поздравяваха, че не са отговорни за тази каша. Когато Голицин научеше за допуснатата издънка, щяха да хвърчат глави. И то буквално.
Тя им кресна да я последват и подбра и другите двама, застанали до главния вход, и накрая отегчените постови на тротоара. Изпрати двама да догонят Владимир и с останалите четирима хукна в обратната посока.
После им даде знак да се разпръснат във ветрило, като просъска само една-единствена инструкция:
— Пипнете ли ги, веднага им вижте сметката!
8
Минута след като Владимир, Катя и хората им напуснаха ресторанта, дългата бяла покривка на масата се повдигна. Алекс подаде предпазливо глава и се огледа наоколо. Пред кухненската врата се мотаеха една келнерка и двама келнери и се вайкаха на висок глас, задето някакви гангстери бяха стреляли и прогонили всичките им клиенти. Келнерката плачеше безутешно, а единият келнер изглеждаше на ръба на нервен срив. Ако не се брояха тримата, ресторантът беше абсолютно празен.
Алекс се изправи и погледна към масата на Владимир и Катя. По пода не се въргаляха трупове; върху скъпия килим нямаше локви кръв. По всичко личеше, че трите изстрела, които бе чул, бяха или предупредителни, или стрелецът бе пропуснал целта. А може и да бяха стреляли напосоки през разбития прозорец, помисли си той.
— Няма ли ги? — попита шепнешком Елена изпод масата.
— Така изглежда — отвърна Алекс с тон, в който се бореха надежда и съмнение. — Изчакайте още малко.
Той докуцука до единия от келнерите пред кухненската врата, висок младеж, който изглеждаше значително по-спокоен от двамата си колеги, и го попита къде са бандитите. Извън сградата, отвърна младежът. Мъжът изскочил през прозореца, а жената хукнала към вратата, като подбрала и останалите гадове. Страшното мина, увери той Алекс. Лошите вече ги няма. Портиерът е извикал полицията. Всеки момент наоколо ще гъмжи от ченгета. Алекс се върна при масата, метна пътните чанти на здравото си рамо и каза на Елена и Юджин, че е безопасно да излязат. Елена се измъкна първа и във внезапен порив обви ръце около шията му, но веднага го пусна, когато той се сви и изохка от болка.
След нея изпълзя Юджин — гръмогласен, превъзбуден и напълно объркан. Не спираше да пита Алекс защо внезапно го е сграбчил, напъхал под масата и запушил с длан устата му. Алекс се опита да го избута навън, но Юджин се заинати и каза, че няма да мръдне, докато не получи отговор на въпросите си, и то по възможност смислен.
— Дълга история — каза Алекс, като се оглеждаше припряно наоколо. — Нямам време да ти обяснявам всичко.
Планът, макар да беше прост и ефикасен, се изчерпваше с примамването на убийците им извън ресторанта и изпращането им по грешна следа, колкото двамата с Елена да се доберат до трабанта на Юджин и да изчезнат час по-скоро.