— Добре. Ти ми обясни какво значи.
— Те са били царе в тая страни. Пуснали са пипала навсякъде, имат възможности и влияние, каквито не можеш да си представиш. След като се опомнят, кой знае, може да вдигнат под тревога и унгарската гранична полиция! С пълните ни имена, подробни описания, евентуално с някакви скалъпени обвинения, за да оправдаят арестуването ни. Няма да можем да се измъкнем за нищо на света.
Мълчание. Юджин и Елена обмисляха казаното от Алекс.
— Всъщност — продължи Алекс, като внимателно претегляше всяка дума — мога с достатъчно основание да предположа, че унгарците вече са известени.
Настъпи ново мълчание, по-дълго и по-тягостно от преди. Да бъдат обявени за национално издирване — това определено бе една възможност, която в никакъв случай не биваше да пренебрегват. Само допреди година-две Унгария бе полицейска държава; ако нещата се бяха случили тогава, нямаха никаква надежда.
— В такъв случай гарите и летищата са забранена територия за нас — каза Елена. — Те първо там ще се обадят.
Алекс кимна.
— Мисля обаче, че преди да предприемат каквото и да било, най-напред ще обходят болниците и частните лекарски кабинети. — Той стисна Елена за бедрото. — Нашият шанс е най-близката сухопътна граница. — Извърна се и погледна Юджин на задната седалка. — Оня мобилен телефон още ли е у теб?
Юджин се потупа по сакото.
— Няма го. Стоеше на масата, когато ти ме дръпна долу. Предполагам, че е още там.
— Да, разбира се.
— Паспортите ни, Алекс! — досети се внезапно Елена. — И те са у тях! Може би все пак е по-добре да останем тук. Да намерим някое безопасно място и да се скрием.
— Не — отвърна Алекс, като размаха пред лицето й няколко малки червени книжки. — Бях ги скрил в една тайна преграда на пътната ми чанта.
Елена поклати глава. Изобретателността на съпруга й отдавна бе престанала да я изумява, но настояването му да вземе пътните чанти на срещата им с Юджин в ресторанта си беше гениален ход. Тя реши да си замълчи за червените книжки в ръката му.
Но те привлякоха вниманието на Юджин, който попита:
— Това легални паспорти ли са?
Елена улови погледа му в огледалото за обратно виждане.
— Всеки път когато Алекс придружава Елцин на задграничните му пътувания, той дава паспорта си за съответната виза. Сега, когато руснаците най-после имат право да пътуват в чужбина след седемдесет години крепостничество, консулският отдел на Външно министерство е заринат от молби за визи. Планини от хартия. И най-често молбите, подадени със съответните паспорти, се губят в бъркотията. Това са съветски бюрократи, Юджин. Истинско чудо е, че си намират пътя за вкъщи след работа.
Алекс продължи нататък:
— Когато до пътуването останат два-три дни, от офиса им се обаждат да проверят какво става. За по-голяма тежест споменават и името на Елцин. Вместо да търси игла в копа сено, въпросният чиновник чисто и просто издава нов паспорт, получава съответната виза и ни го доставя по куриер. А след месец-месец и нещо, когато открият оригиналния паспорт, го изпращат по пощата.
— Колко паспорта имаш общо? — попита Юджин, който искрено се забавляваше с тази разходка из дебрите на руската бюрокрация.
— Честно казано, и аз не знам.
— Предположи!
— Десет. Дванайсет. Може би повече.
Елена на два пъти бе придружавала съпруга си при задграничните пътувания на Елцин; самата тя имаше три паспорта — единият от които, разбира се, в момента беше затъкнат в задния джоб на мъртвия Владимир. Ала Алекс винаги слагаше по един-два резервни в багажа им, за в случай че онези, които той и тя ползваха в момента, внезапно се загубеха или бъдеха откраднати.
— Има две граници, към които можем да вървим — каза Алекс, обмисляйки гласно възможностите пред тях. — На запад от нас е Австрия, а на северозапад — Чехословакия.
— Е, добре, накъде?
— Мисля, че към Австрия все пак е по-разумно. Хем е по-близо, хем притежавам дял в една рекламна къща във Виена. Президентът се казва Иля Мечников. Добър човек, имам му доверие. И най-важното, КГБ няма никакво влияние там. — Той свали надолу прозореца и пое дълбоко въздух. Нощта се очертаваше мразовита. Струя леден вятър го блъсна в лицето, но от това само му се зави свят. Помисли си за момент, че ауспухът на трабанта като нищо бълва въглероден окис в купето. — За съжаление на австрийската граница ще ни искат виза. Докато чехите и словаците, като бивши членове на съветския блок, все още имат безвизов режим за руски паспорти.
— През кой граничен пункт предпочиташ да минем? — попита Елена, след като Австрия бе изключена от плановете им.