Ники, известен също като Игор, известен също като Леон и под още половин дузина псевдоними, всеки от които бе използвал за кратко през бляскавата си кариера, беше всъщност някой си Николай Козирев, глава на най-голямата престъпна групировка в Русия.
Каква ирония имаше във факта, че сега той седеше на една и съща маса с тези хора, пиеха си заедно кафето и пушеха като стари приятели! В предишния си живот всички те го бяха гонили по цялата територия на Съветския съюз, а и далеч навън. С мафията обикновено се занимаваше милицията, но организацията на Ники бе пуснала пипала във всеки руски град, бе изградила мрежи, които се простираха из цяла Европа и Азия, с процъфтяващи филиали в Брайтън Бийч и Маями. Ники беше стар познайник на силите за сигурност от Ню Йорк до Тимбукту. Трима различни президенти на САЩ и куп световни лидери бяха бомбардирали двама генерални секретари на КПСС с настоятелни молби да приберат Ники на топло.
Между безбройните си и най-разнообразни начинания Ники се занимаваше с препродажба на едро на отвлечени момиченца за бордеите на света, притежаваше цяла верига студиа за порнографски филми, занимаваше се с контрабанда, включително на оръжие, а също така и на крадени коли, скъпоценности, произведения на изкуството; търгуваше с хероин и всевъзможни други нелегални фармацевтични продукти, а съвсем неотдавна бе навлязъл с подобаваща помпозност в бързо развиващия се в Русия бизнес с отвличания — най-вече на собственици и мениджъри на крупни компании и всякакви други новобогаташи. Навсякъде, където можеше да се направи бърза печалба по лесен и незаконен начин, Ники Козирев се набъркваше с лепкавите си пръсти. Поръчковите убийства от години заемаха почетно място в неговия репертоар. Със самите си мащаби, обхват и безскрупулна жестокост бизнесът на Ники се бе оказал непосилен за редовата милиция, дори да не се отдаваше особено значение на слуховете, че половината висши милиционерски началници му бяха в джоба.
По-вероятната цифра беше около една четвърт.
И така, постепенно КГБ бе въвлечено в издирването му, като получи указания от най-високо място да приложи всички мръсни номера в арсенала си за неговото залавяне и обезвреждане.
Ала въпреки всички свои усилия, въпреки безкрайните години на изтощителна работа те нито веднъж не бяха успели да го пипнат, дори да се доближат до него.
— Я ми кажи още веднъж — започна Ники, като огледа закачливо насядалите около масата — как точно ти се изплъзна тоя тип?
Много добре знаеше как е избягал Коневич. Вече бяха минали тази тема, бяха я разчовъркали в най-малки подробности. Ала той презираше от цялата си душа тези бивши копои от КГБ и не би пропуснал с лека ръка случай да им натрие носовете.
Без да прикрива раздразнението си, Голицин каза:
— Какво значение има? Изплъзна се. Сега ще го намерим и заловим.
— Има значение, защото аз казвам, че има значение.
— А, така ли?
— Аха. Просто се опитвам да си представя как сте се оставили да ви прецакат така баламски, тъпанари такива. — Устните му се изкривиха в ехидна усмивка, докато наблюдаваше Голицин. — Я ми напомни, на колко години беше тоя Коневич? Кой го е обучил да бъде такъв Худини? КГБ? Спецназ?
— Владимир е глупакът, който допусна това да се случи. А той е от твоите, или поне беше, когато проверих за последен път.
— Да бе, само дето последната година го бяхте взели назаем. Когато ви го дадох, Владимир беше истинска машина за убийства. Обаче вие го разглезихте, покварихте го, превърнахте го в непохватен малоумник. Кретени.
Голицин пое дълбоко въздух и преброи до десет. Само преди час бяха провели същия разговор, цели петнайсет минути си бяха разменяли същите реплики. Той събра всичкото си търпение и каза:
— А сега ми кажи какво правят твоите хора.
Ники се бе съвзел от обзелото го отегчение и здравата бе изритал тия кретени в задника; доволен, той потисна усмивката си и каза:
— Е, добре. За случая са уведомени всички мои хора в Източна Европа. Понеже паспортите им са у нас, на тях ще им трябват нови, нали така? И какво ще направят? Ще се опитат да си набавят ментета, нали така? Всеки един фалшификатор в Унгария, до последния, е предупреден да ни сигнализира в мига, когато ония влязат във връзка с него.
Голицин кимна. Дотук звучеше добре.
Ники измъкна от джоба си още една пурета, запали я и каза:
— Пуснал съм бригади джебчии по всички гари и летища в Европа. Те имат инструкции да си отварят очите за накуцващ дългуч, засукана блондинка и шкембест американец.