— Ела да си легнеш — подкани Елена съпруга си, като намести възглавницата му и подканващо я плесна отгоре с длан.
— Не съм уморен.
— Нито пък аз. Просто се намираме в най-луксозния апартамент на най-скъпия хотел на най-великия град на света. Искам да се любим!
— Не съм в настроение — отвърна той и миг по-късно, все така обърнат с гръб към нея, добави: — Съжалявам.
Известно време тя мълча, преди да попита:
— Би ли ми казал какво става? Доколкото разбирам, то засяга и моя живот, а ти не споделяш нищо с мен.
— Предпочитам да не говорим за това.
— Аз пък предпочитам да говорим. Дори настоявам.
— Какво, ще се караме ли?
— Още не. — Тя взе една възглавница и я подложи зад гърба си. — Но ако и този път не ми кажеш какво точно става, между нас ще избухне световна война. Никак не се шегувам.
— Не искам да се потискаш.
— Аз се потискам, като те гледам такъв. Честно казано, дори да са ни взели всичко, все ми е тая. Бих се радвала, ако вече някой друг се е нанесъл в онази мухлясала стара къща.
— Е, слава Богу. Защото наистина загубихме… аз загубих… всичко. Парите, нашия дом, фирмите, всичко отиде по дяволите.
— Мислех си, че поне парите са в безопасност.
— Очевидно са намерили номерата на банковите сметки и паролите за достъп. Тези хора се оказаха по-добре подготвени, отколкото очаквах.
— Е, какво пък… някакви си пари…
— Милион-два са някакви си пари, но двеста милиона плюс акции за още сто милиона… мисля, че някакви си не е най-подходящата дума в случая.
Тя не бе очаквала да чуе такива колосални суми.
— Елцин няма да допусне това да се случи. Та той ти дължи толкова много, Алекс!
Алекс въздъхна дълбоко.
— Не мога да се свържа с него. А, повярвай ми, опитах неведнъж. Безброй пъти звънях в кабинета му, затрупах го с факсове.
— Може пък да е зает. Сигурна съм, че това е обяснението. Това, което се случи, може да е жизненоважно за нас, но той сигурно си има предостатъчно други проблеми.
— Не е така, както мислиш. Аз се сблъсквам с каменна стена. Всеки път когато позвъня, ме прехвърлят от един сътрудник на друг, все по-дребни и маловажни. Много добре разбирам какво става.
— Хубаво, защо не ми кажеш и на мен?
— Някой отвътре дърпа конците. И този някой е достатъчно умен и влиятелен, за да издигне преграда между мен и Елцин. Всеки път попадам на някоя нова секретарка, на някой нов дребен чиновник и трябва да им разправям всичко отначало. Редуват се да ме разиграват. Целта е да ме изтощят и принудят да се откажа и очевидно са на път да я постигнат.
— Ти си по-умен от тях, мили мой. Просто трябва да си промениш подхода.
— Мислиш ли, че не съм се опитвал да го направя? Пробвах всички начини да стигна до Кремъл, за които можах да се сетя. Свързах се и с министъра на вътрешните работи, със секретаря на Съвета за сигурност, с министъра на финансите, с кмета на Москва, дори с управителя на централната банка.
— И какво ти казаха те?
— Че това, което им разправям, звучало ужасно и непременно щели да направят всички необходими проверки. — Той се извърна настрани и се загледа през прозореца. — Но това го казваха миналата седмица. А сега дори не ми вдигат телефона.
Елена се пресегна и извади бутилка шампанско от гласиерата. През дългите дни и нощи, прекарани в този хотел, тя бе успяла да завърже едно-единствено приятелство — с Амбър Линкълн, едрата и сърдечна чернокожа шефка на телефонната централа в сутерена. По време на бясната седмица на телефонни разговори, докато Алекс напълно я бе забравил и докато телефонистките си скубеха косите как да изпълняват несекващите му поръчки за различни номера в Русия, Елена бе счела за нужно да ги възнагради за усилията, като им носеше храна и от време на време по някоя бутилка вино.
Деликатните й пръсти свалиха алуминиевото фолио, после тя подаде шампанското на Алекс, за да го отвори церемониално.
— Какво смяташ, че става?
— Сергей Голицин.
— Какво, шефът на охраната? Онази смачкана жаба?!
— Той е замислил всичко заедно с онези бандити от КГБ, които довлече със себе си във фирмата. Превзе бизнеса ми отвътре, а сега дори има нахалството да нарече компаниите ми на свое име. Този човек открадна всичко, което успях да сътворя, Елена. И сега се разполага в семейния ни дом!