Ако е опрял до онази къща, да я влачи, помисли си Елена, после каза на глас:
— Всички знаят, че фирмата е твоя. Не може просто така да я открадне!
— Миналата седмица е уволнил всички вицепрезиденти. Повикал ги е в кабинета ми и им е наредил незабавно да се изнесат от сградата. Пратил въоръжени да ги изблъскат на улицата. Помниш ли Миша? Разправя, че това било най-страшният миг от живота му. Още преди да ги извика и уволни официално, горилите на Голицин вече се били нанесли в кабинетите им. — Алекс разтърка уморено очи и впери невиждащ поглед в пространството. — И сега тези свестни, почтени, трудолюбиви хора са на улицата. По моя вина!
— Откъде накъде по твоя?
— Защото бях глупак. Още по-лошо, безотговорен глупак. След онези убийства бях изпаднал в отчаяние и привлякох Голицин да пази фирмата. От дни размишлявам по въпроса и парчетата от мозайката ми се подредиха напълно. Той от самото начало е планирал присвояването й. А аз се оказах един глупак.
— Не, скъпи, ти си блестящ ум. Ти си най-способният мъж, когото съм срещала. И най-почтеният. Ти просто не мислиш като тях. — Ръката на Алекс стискаше бутилката, но тя се пресегна и му я взе. Не беше в негов стил да се самосъжалява, но в този момент изглеждаше напълно съсипан. И имаше защо — всичко, което бе съградил, му бе отнето, животът му бе преобърнат наопаки. В душата му бушуваше безсилна ярост. Тя се захвана с тапата. Присви очи, изпъшка и я заизвива на всички страни.
Алекс я издърпа от ръцете й. Дръпна веднъж тапата и тя изхвръкна с пукот; бликна пяна, златисти капки се стекоха по скъпия килим. Бутилката струваше двеста долара. Всяка глътка беше скъпоценна. Елена скочи от леглото и се втурна да вземе чашите.
Алекс продължи:
— Дни наред всички московски вестници пишели само за това, и то на първа страница. Обвиняват ме, че съм обрал собствените си банки и съм избягал с парите. Можеш ли да си представиш? Те ме обраха, а се опитват да ми го припишат на мен! Московската прокуратура била започнала разследване. Опитват се да ме натопят, а аз дори не съм там да се защитя!
Тя му подаде високите кристални чаши, които бе заела от ресторанта. Той бавно наля виното, Елена грабна своята чаша и се притисна до него. Почти нищо от онова, което й разправяше, не бе новина за нея. През последните дни тя на няколко пъти се бе усамотявала в стаичката на Амбър и бе звъняла в Русия. Имаше си свои източници и ако съпругът й бе решил да я държи в неведение, тя знаеше към кого да се обърне.
Роднините и няколко близки приятели я бяха осведомили за всичко, за цялата гнусна история. Дни наред цяла Москва говореше само за Алекс, а и навсякъде в Русия личността му беше обект на засилен интерес. Подобна сензация не беше за изпускане и медиите я бяха подхванали по своя характерен начин. За разните телевизионни и радио канали и за жълтата преса Алекс беше не просто заподозрян или обвиняем, а признат за виновен и осъден. Милионерът гений с ръка, пъхната в чуждия джоб. Мошеникът банкер, откраднал парите на вложителите си и избягал в чужбина. Зад целия този фалшив блясък, зад цялата си загадъчна фасада на сдържана брилянтност, Коневич се бе оказал обикновен крадец и обирджия, интелигентен разбойник в костюм.
В деня, когато медиите съобщиха новината, пред банките на Алекс се разразиха сцени на необуздана ярост, които след два мъчителни дни утихнаха до умерена паника. Оказа се, че били откраднати само петдесет милиона — капка в безбрежното море. А пък и обещаните двайсет процента лихва си бяха солидна примамка. Рекламните клипове с привлекателната млада дама, която обожавала мъже с висока лихва, и симпатичната възрастна двойка, влюбено загледана в нов лъскав мерцедес, отново заляха ефира. Голяма част от изтеклите навън пари започнаха, макар и предпазливо, да се стичат обратно вътре.
Както обикновено става в такива случаи, първоначалните новини и коментари бяха кратки, повърхностни и безобразно неверни. Малко се знаеше извън фактите по същество: Алекс Коневич се бе оказал хитър мошеник, безскрупулен крадец, който бе откраднал цяло състояние и избягал в неизвестна посока. Ала някой отнякъде пускаше в обръщение нови и нови подробности, подхранвайки обществения интерес към един пожар, който и без това не се нуждаеше от гориво. С всеки изминал ден новините ставаха все по-подробни, коментарите все по-усукани и подвеждащи. Алекс бил откраднал петдесет милиона долара, които полека-лека станаха сто, двеста, петстотин, милиард. Криел се в някакъв тайнствен дворец в джунглите на Бразилия, защитаван от кръвожадни бандити, и от там показвал среден пръст на света. Под фалшива самоличност бил настанен в калифорнийска клиника за рехабилитация на алкохолици и наркомани, където си правел компания с утайките на Холивуд. Или пък се укривал в самата Москва, в таен бункер, охраняван от въоръжени до зъби мафиоти, на които бил обещал дял от плячката.