— Уха, адски гот се получи!
Татяна само кимна.
— Ами тогава защо да спираме дотук? — попита Голицин, като се извъртя тежко на седалката си, за да ги огледа. — Такива като Коневич с лопата да ги ринеш, основават фирми и трупат милиони, като само чакат някой да им ги задигне!
Татяна си придаде замислен вид, макар че абсолютно същата идея я бе осенила далеч преди Голицин; всъщност учудващото бе, че на него едва сега му идваше наум да разшири схемата, докато тя от самото начало бе смятала Алекс Коневич за опитно животинче, лабораторен плъх, върху който да я изпробват, колкото да се убедят, че работи. В днешно време младите и напористи милионери никнеха като гъби след дъжд и направо си търсеха майстора. Но тя се направи на глупава и невинно попита:
— Смяташ ли, че това е разумно?
— Следващия път ще бъде дори още по-лесно, по-малко рисковано! Все пак нито един от другите новобогаташи няма такива топли отношения с Елцин. Вече знаем как става, освен това имаме достатъчно пари, за да финансираме операцията.
Отговорът на Ники беше напълно в негов стил:
— А какво ще намажа аз от тая работа?
Адвокатът в Татяна имаше готов отговор:
— За начало, Ники, ти получаваш онова, за което сме се договорили: своя дял от акциите на компанията, както и възможността да си переш парите през банките на Коневич. Ала знай, че и ти, и твоите приятелчета привличате твърде много внимание. Превърнали сте Москва в бойно поле. Руският народ на висок глас настоява за ред и законност. Повярвай ми, напоследък това е болна тема за Кремъл. А вашите игрички не остават незабелязани и от останалия свят. На Елцин му е писнало разни американци и германци да го поучават как да се справи с такива като теб.
— Празни приказки…
— Които няма да продължават още дълго, повярвай ми — отвърна тя, като размаха пръст пред носа му.
— Най-напред трябва да ни хванат!
— Време е да се приспособиш към новите правила. Хората вече гласуват, Ники! И тъкмо пред урните дават израз на неудовлетворението си. Елцин знае, че много скоро ще трябва да демонстрира видим напредък в сферата на законността и обществения ред. Задава се голяма хайка. Мнозина ще бъдат изловени.
— Само глупаците.
— Точно така. Докато умниците като теб ще изпреварят събитията.
— На мен и сега си ми харесва какво правя.
— Колко изкарваш годишно? — попита го тя.
— Достатъчно.
— Не си играй игрички с мен, Ники! Колко?
— Милиони. Трийсет, петдесет, знам ли колко! — По-правдоподобната цифра бе около двайсет милиона, но Ники за нищо на света не искаше да изглежда дребна риба в присъствието на Голицин. Той се размърда неловко на седалката, като се опита да си придаде искрен вид.
— Не е зле — отбеляза Татяна, като повдигна вежди. — А колко е изкарал Коневич миналата година?
— Ами сигурно доста — отвърна през зъби Ники. — Идея си нямам.
— Около двеста милиона. А има и други като него, които скоро ще прибират милиарди годишно. При това напълно законно.
— Милиарди?!
— Милиарди — повтори бавно и с наслада тя, сякаш от самия начин, по който я произнасяше, тази астрономическа сума щеше да набъбне още повече. — Време е леко да вдигнеш мизата, Ники. Време е да изпълзиш от калта. Задръж си курвите и дрогата, ако това те забавлява. Но знай, че истински големите пари са в бизнеса. Милиарди, Ники, милиарди.
— Милиарди — повтори замислено Ники. Думата му харесваше. Отронваше се от езика й с такава звучна лекота, че той бе готов да я слуша до безкрайност.
Тримата побъбриха още известно време — докато ушите на шофьора отвън почти окапаха от студа — и накрая се спряха на равноправно и взаимно приемливо разделение на труда и отговорностите. Голицин щеше да дебне възможности, да определя обектите за поредния удар и да впряга целия си зъл гений в измисляне на схеми за превземането им. Веднъж бяха осъществили успешно този сценарий и като цяло щеше да им върши работа и занапред. Татяна щеше да осигурява политическия чадър, да пуска по нещо в джобовете на правилните хора и да омайва с женския си чар най-близкото обкръжение на Елцин. Ники щеше да си продава проститутките, дрогата и крадените коли, докато му посочеха поредната жертва, която да бъде тероризирана, прогонена от страната или премахната.
Разговорът завърши там, където бе започнал — с твърде конфузната ситуация около Коневич. Ники го искаше мъртъв — по всякакъв възможен начин, колкото може по-скоро, на всяка цена. Просто мъртъв. В неговия бизнес нямаше правила и принципи освен един: колкото по-малко свидетели, толкова по-добре.