— Е, добре тогава. — Воронин разтърка очи. Обстоятелството, че Алекс бе дошъл на срещата подготвен, не го изненадваше особено. Той вече знаеше за бягството му от Унгария и за хитрия начин, по който се бе измъкнал от преследвачите си; беше инструктиран да очаква от него всякакви номера. Ала погледът на Алекс го пронизваше сякаш до дъното на душата му и той с все по-големи усилия успяваше да поддържа маската на безразличие. — Някои наши общи приятели са силно впечатлени от твоите заложби на финансист. Ако трябва да бъда откровен, много е жалко, че беше принуден да напуснеш Русия. Та ти си национален капитал! Ние се възхищаваме от постиженията ти.
— Кои са твоите приятели?
— Хора с власт.
— Кажи ми поне едно име.
— Губиш времето и на двама ни. Пък и не знам имената на всички.
— Хубаво, давай нататък.
— Искат да те наемат да управляваш финансите им. Парите са в офшорни сметки. Не е нужно изобщо да се връщаш в Русия. Тая работа със сигурност я умееш.
— И какво ще получа в замяна?
— Двайсет процента от печалбата. Става въпрос за стотици милиони, които в един момент може да нараснат и на милиарди. Разбира се, твоят дял ще зависи от това колко умело ще успееш да ги инвестираш. Ще получаваш прилично възнаграждение.
— Парите чисти ли са или мръсни? — попита Алекс, без да отговаря на офертата.
Воронин вдигна рамене.
— В днешно време кои пари в Русия са чисти? И какво изобщо ти влиза това в работа?
— Не ми влиза. А какво ще стане с делото срещу мен?
— Както ти казах, това са влиятелни хора.
— Колко влиятелни?
— Могат да подбутнат тук и там. — Полковникът намръщи чело и се престори на замислен. Повдигна ръка и разтри схванатия си врат. Алекс беше доста по-висок от него и бе застанал твърде близо. Самият Воронин никак не беше нисък и бе свикнал да гледа отвисоко на повечето хора, та сега му беше особено неприятно, че ролите са разменени. — Може отнякъде да се появят свидетели, които да ти помогнат да изчистиш името си. Наблюдаващият прокурор по делото е много сговорчив. Срещу съдийски пост и щедра добавка към пенсионния си фонд може да обяви случая за приключен по липса на доказателства.
— Престани да ме лъжеш. Моята история беше седмици наред на първа страница на всички руски вестници. Трудно ми е да повярвам, че това дело може току-така да бъде прекратено.
Полковникът се престори, че вдига безпомощно рамене.
— За съжаление и полицията, и съдилищата са толкова претоварени, че никой вече не ги притиска да довеждат докрай всеки отделен случай. Освен това напоследък в Москва един скандал трае ден до пладне, докато избухне поредната буря. В такива времена живеем и ти имаш немалка заслуга за това, Алекс Коневич.
— А парите ми?
— Не гледай по този начин на нещата — усмихна се кисело Воронин и понечи да го хване за лакътя. Алекс се дръпна гнусливо крачка назад.
— Мен ме пребиха от бой, едва не се простих с живота си. Жена ми беше отвлечена и заплашвана. Откраднати ми бяха триста и петдесет милиона долара. Бизнесът ми беше съсипан, доброто ми име окаляно. По какъв начин да гледам на нещата според теб? — попита той с равен тон, без следа от гняв.
— Било каквото било. Минали неща. Или, ако предпочиташ, гледай на това като на цената, която си платил за своя нов живот. Ти си изключителен талант, Алекс. И затова ние ти даваме шанс да си възвърнеш всичко.
— Много мило от ваша страна.
— Забрави миналото. След някоя и друга година с малко късмет и с по-остри лакти ще си отново там, където си бил. Може би дори още по-нагоре.
Подобна оферта беше последното нещо, което Алекс бе очаквал; нужно му беше време, за да осмисли чутото. Ситуацията граничеше с абсурда. Воронин със сигурност беше поредното колелце от огромната машина, съсипала живота му. Сега тези хора му даваха шанс да си върне откраднатото, да го инвестира и умножава, за да им донесе огромни печалби, от които да станат още по-богати.
Срещу което той щеше да получава малка част от нещо, което и без това си беше негово. На онези акули явно не им стигаше да му отнемат всичко. Сега искаха да го направят и свой роб, да го принудят да обслужва финансовите им интереси. Той щеше да се превърне в тяхна собственост, да направи сделка с дявола, която, веднъж сключена, не подлежеше на разтрогване.
Тези хора притежаваха неговите компании, парите му, имотите му; сега искаха да притежават и него.
Прекрасно го бяха намислили, няма що. Алекс щеше да бъде офшорен параван за престъпната им дейност, да пере парите им, да ги прикрива и увеличава и ако нещо се размиришеше, да изгърми като бушон.
— Ти си лъжец, а онези, които те пращат, са крадци — каза накрая простичко той, констатирайки очевиден факт. — Защо да ти имам доверие?