— Това са някакви треторазредни актьори, наети да придадат автентичност на обекта — обясни екскурзоводът и групичката около него избухна в смях.
— Като актьори хич не ги бива! — извика някой и смехът се усили. И тримата вече изгаряха от желание да извадят пистолетите си и да подхванат тълпата наред.
Чувстваха се като идиоти. Мълчаха, никой не смееше да помръдне, а очите им не изпускаха подаващата се от прозореца цев.
След двайсет мъчителни минути, теглиха устно жребий. По-високият от двамата капитани загуби и тръгна предпазливо напред, отначало едва-едва влачейки подметките си по цимента, после замижа, изпсува гръмогласно и направи три скока по посока към сивата сграда. Не се чуха изстрели, не паднаха трупове. Тримата придобиха кураж и вкупом пробягаха разстоянието до основата на сградата. Влетяха във входа, извадиха пистолетите си и поеха с тежки стъпки нагоре по стълбите. На стълбищната площадка към шестия етаж, запъхтени от усилието, откриха наетия от Алекс снайперист — парцал за миене на под, подпрян върху обърната с дъното нагоре метална кофа по такъв начин, че дръжката му се подаваше две педи навън през прозореца.
Тримата се гледаха няколко мига, докато първоначалното им смайване отстъпи място на дълбока покруса и унижение. Изобщо не се стигна до дебат, фактите говореха сами за себе си: тази последна подробност щеше само да внесе нежелани усложнения в рапорта им до Татяна Лукина.
Беше им писнало от хотелски стаи. Искаха да излязат навън и да се поскитат на воля из този великолепен град, наситен с богата история, да се смесят с тълпите и да усетят духа на Германия. Но не смееха. Казаха си, че е твърде опасно. Нямаше никакъв смисъл да се навират насила в ръцете на Воронин и неговите убийци. Обадиха се на румсървис и вечеряха тихо в стаята си.
След десерта, на чаша вино, Алекс й разправи подробностите по офертата им. Елена го изслуша, но не каза нищо. Плюсовете и минусите бяха очевидни. На тях отдавна им бе омръзнало да живеят като бегълци, постоянно да поглеждат през рамо, да замръкват и осъмват в страх от най-лошото. А колкото и да се занимаваше със спорт напоследък, Алекс беше човек с неизтощима енергия и изключителен интелект, който се нуждаеше от поле за изява. Ала същевременно офертата беше унизителна, позорна. И все пак перспективата да неутрализира злодеите, които се опитваха да го премахнат, си имаше своите плюсове.
— Какво ще направиш, ако удовлетворят исканията ти? — попита го накрая тя.
— Може да приема.
— Смяташ ли, че зад тази оферта стои Голицин?
— Сериозно се съмнявам в това. Мисля, че той иска премахването ми.
— Кой тогава?
— Там е въпросът. Възможностите са много. Има само един начин да се разбере точно кой.
— Тоест ти възнамеряваш да приемеш офертата, за да разбереш кой стои в дъното на цялата история? — предположи тя.
— Това е идеята. Ако приема, ще потърся начин да ги измъкна от бърлогите им.
— Защо точно теб? — попита тя, като отпи от виното си.
Уместен въпрос.
— Отчасти защото още ги е страх от мен. Затова искат да ме привлекат да работя за тях и по този начин да ме неутрализират. Защо иначе ще полагат такива усилия, за да ми попречат да се свържа с Елцин? Набъркат ли ме в играта, ще си осигурят моето мълчание.
— Казваш, отчасти. А каква е другата част?
— Голицин има съдружник. Това е ясно. Почти сигурен съм, че е някой от най-близките сътрудници на Елцин. Помисли си само, Елена. Знаем, че мафията е замесена. Знаем, че са замесени също Голицин и неговите приятелчета от КГБ. А сега изведнъж се появява този Воронин с двамата си помощници.
— Мислиш ли, че наистина е от министерството?
— Убеден съм в това. Обадих се на един приятел в Москва и го помолих да го види кой е и що е. Работил е някога в КГБ, но сега е точно този, за когото се представя. И действително е натоварен с разследването на случая.
— Значи тази конспирация е доста широка.
— Като с всеки изминал ден се разширява все повече. Би ни било от полза, ако можехме да разберем точно кои са замесени и с кого си имаме работа.
— И тогава? — попита Елена.
— Ще търся друг начин да се свържа с Елцин. Ще разполагам с конкретни имена и доказателства, които да му навра в лицето. Ако могат да постъпят така с мен, Елена, значи могат да го направят с всеки. И съм сигурен, че няма да се спрат. А ако това стане, щетите ще са неизмерими. Просто никой вече няма да иска да си вложи парите в Русия.
Облечена беше в дълга черна рокля с цепка до талията; докато пристъпваше, цепката пропълзяваше дори още по-високо, почти до подмишниците. Роклята не беше скъпа, но това не бе и необходимо — жена като нея можеше да побърка един мъж и по работен комбинезон. Влезе в ресторанта и се запровира между масите, където кавалерът й за вечерта я очакваше нетърпеливо в едно продълговато сепаре с кожени канапета в задната стаичка.