— Не, това са пълни идиоти — съгласи се тя.
— Нали видя кой се притече на помощ на Елцин?
— Силите за сигурност и армията.
— Именно. Всичките са хора на КГБ. И знаеш ли какво означава това? Че Елцин е сключил сделка с тях.
— Колко е сериозно положението ни? — попита Елена, макар да знаеше отговора.
— Много. Това е краят на руския демократичен експеримент. От днес нататък старата гвардия ще си върне всичко, което Елцин й отне, и няма кой да я спре. Онези, които откраднаха парите ни, вече от нищо не се боят. Дори да успея да се свържа с Елцин, той им е в джоба.
— Няма да си мръдне пръста да ни помогне — довърши мисълта му Елена. — Този човек продаде душата си.
Два дни по-късно телефонът в стаята им иззвъня. Гласът беше женски, гърлен и прелъстителен; представи се за Ана — просто Ана, без фамилно име.
Алекс прекъсна протоколните любезности и мина направо на въпроса:
— Предадоха ли ви моите изисквания?
— Да. Воронин ми обясни всичко.
— Добре. Какъв е вашият отговор?
— Трийсет процента може наистина да е разумно възнаграждение, но трябва да се структурира по различен начин. Ще съставя договор, в който вашият дял да е обвързан с конкретни показатели. — Като междувременно ще включа колкото се може повече клаузи във ваша вреда и в своя полза, продължи наум мисълта й той.
— Няма да кажа да или не, докато не видя подробностите — каза бързо той.
— Това е разбираемо. Но отсега ви казвам: забравете за петте милиона годишен бонус. Изключено.
— Според мен това е едно напълно разумно искане. Разбира се, нямам представа колко голяма е базата. Воронин спомена няколкостотин милиона.
— И вие решихте да се пробвате слепешката. Няма лошо. Но нека го кажем така: понастоящем парите са от порядъка на няколкостотин милиона. Занапред ще стават повече, значително повече. В един момент ще можем да говорим за фиксиран бонус в зависимост от постигнатите резултати. Но най-напред нека видим колко сте добър.
— Коя сте вие? — попита Алекс.
Ана, всъщност Татяна Лукина, се засмя закачливо.
— Алекс, твърде умен си, за да задаваш тъпи въпроси.
Което си беше истина. Освен това беше извънредно добър слушател. Тази жена много внимаваше да не си разкрива картите, но вече бе допуснала една капитална грешка: „Ще съставя договор.“ Алекс трескаво размишляваше върху чутото. Насреща си имаше жена, Ана със сигурност не беше истинското й име, най-вероятно юрист по професия, млада, около трийсетгодишна, плюс-минус година-две; Алекс предположи, че заема висок пост в Кремъл или някъде другаде в държавната администрация. Освен това беше арогантна, лукава и нагла — но, разбира се, това бяха все черти, характерни за адвокатското съсловие. По самонадеяния й тон той допусна, че освен всичко е хубава, може би дори красавица.
— Бихте ли ми обяснили как ще стане това на практика? — попита той. — Очевидно нямате намерение да ми предоставите пряк контрол върху парите.
— Вярно предположение. Ще работиш с екип от счетоводители и посредници, подчинени пряко на мен. Ще им казваш какво искаш да се направи, те ще ми докладват и аз ще давам разрешението. Без мое съгласие не се пипа нито копейка. Ще получаваш ежедневни рапорти от тях. Доволен ли си?
— Не особено. Системата не е идеална.
— От твоя гледна точка може и да не е, но от моя е перфектна.
— Чуйте ме сега внимателно. Най-добрите възможности за инвестиции възникват без предупреждение. Една разлика между лихвените проценти например може да трае от порядъка на десетина секунди. Същото се отнася и за разликите в цените на стоките при арбитражната търговия. Моментът за нанасяне на удара е кратък — пропуснеш ли го, пиеш една студена вода. Ако искате голяма възвращаемост, не бива да завися от време. Колко души трябва да одобрят моите решения?
— Много си хитър. Питай друго!
— Къде са сега парите?
— Други въпроси?
— Какъв приход ви носят понастоящем?
— Започваш да ме отегчаваш.
— А, така ли? Виж какво ще ти кажа. Няма да работя за вас, ако Голицин участва в процеса на взимане на решения. Четох във вестниците докъде е докарал фирмите ми. Пълна катастрофа. Тоя човек не може на две магарета сено да раздели.
Нова сериозна грешка от нейна страна. Дълга, издайническа пауза, след което тя каза троснато:
— Кой и как взима решенията е моя грижа. — Помълча малко и добави: — Съветвам те да престанеш с исканията си. Не забравяй къде се намираш. Ти си разорен, беглец от закона, издирван престъпник. Но имаш още какво да губиш, и то много. А аз ти давам възможност да си възвърнеш част от загубеното.