— Представа си нямам — отговори Мел, — изобщо не съм влизал във връзка с него. Всъщност, за първи път компанията ми възлага нещо, свързано с него. Аз даже не знаех къде се намира.
Тали гледаше г-н Банди, с ясното съзнание, че той лъже. Защо? Представа нямаше, кои бяха тези мъже. Тя подскочи, като усети, че й бутат стола.
Теди Кас, с крак на напречната пръчка, рече:
— Ами ти, Тали? Чувала ли си за човек на име Розен?
— Дали го познавам?
— Попитах те, дали някога си чувала това име.
Тя погледна към г-н Банди и видя как той извърна очи, отказвайки да й помогне.
— Да, чувала съм името от г-н Банди, но не го познавам.
— Докато съм тук, Тали ще работи за мен — каза Мел. — Тя се обади в някои хотели да допита за г-н Розен. И това е всичко.
— Чудя се — обади се Валенцуела — от какво живее този човек. Донесъл ли е пари със себе си?
— Сигурно — отвърна Мел, — освен ако не работи.
Валенцуела поклати глава.
— Едва ли. Тук за него няма подходяща работа, от която да се издържа. Мисля си, че компанията вероятно му изпраща пари.
— Възможно е — отвърна Мел.
— Но, ако е така — продължи Валенцуела, — бих казал, че ще им писне да го издържат. Това са три години — та какво е направил той за компанията през това време?
— Значи, надали го издържат — рече Мел.
Валенцуела за момент се втренчи в него.
— За адвокат лесно се съгласяваш?
Мел сви рамене.
— Защо не? Това, което казваш звучи логично.
— Приличаш на купчина избелели кучешки лайна — заключи Валенцуела, — но лесно се съгласяваш.
Той стана от стола си и отиде до шкафчето, за да остави чашата върху подноса.
Мел седеше е отпуснати рамене, уморен. Изломоти:
— Какво мога да ви кажа? Виновен съм, защото имам нещо общо с него.
Тали почувства как ръката на по-младия се плъзна по гърба й, докато той се изправяше, за да мине покрай нея. Допирът му будеше страх. Начинът, по който се бяха надвесили над г-н Банди, също будеше страх. Сякаш се канеха да го сграбчат и да го размажат, а той нямаше да направи нищо, за да се защити. Тя видя по-младият да отива към вратата и у нея се събуди надежда, че ще си тръгне Но той само се наведе, за да вдигне зелената платнена чанта, след което я хвърли на леглото.
Теди Кас погледна към Валенцуела.
— Някакъв се качва с пакет и чанта. После си тръгва без тях.
Валенцуела попита:
— Мел, кой беше той? За теб ли работи?
— Приятел ми е — обади се Тали. — Моля ви, кажете им г-н Банди, че ми е приятел и дойде само да ни види. Като си отиваше, забрави чантата си.
— Боже мой — рече Валенцуела — ама какво е това, бе? Тя да не ти намига? А ако ти кръстосаш пръстите, значи всичко е наред. Къде е пакетът, кой то мъжът донесе.
Валенцуела се обърна и затършува с поглед из стаята.
— Вярно, донесе ни нещо — каза Тали.
Тя стана и отиде до нощното шкафче, последвана от погледите на г-н Банди и на по-възрастния. По младият беше отворил платнената чанта.
— Ето това — добави Тали, като вдигна бутилката уиски J & B.
— Донесъл ви е пиячка? — усъмни се Валенцуела.
Тали кимна.
— Да, подарък за г-н Банди. Понеже работя за него. Обикновена любезност.
— Нищо интересно няма в чантата — каза Теди Кас, — само малко мръсни дрехи.
Той измъкна една замърсена униформена риза.
— В пехотата служи, нали? Какво търси в Тел Авив?
— Работи в посолството — отвърна Тали, — познавам го от известно време. Приятели сме. Така че, когато шефът ми пристигна, донесе ни бутилката.
— И беше увита също като пакет, пуснат по пощата — обади се Валенцуела.
— Да, имаше някаква хартия — съгласи се Тали, — кой знае къде се е дянала.
— Опаковъчната хартия ли търсите? — каза Мел — мисля, че един от „обслужване по стаите“ я прибра. Джийн — продължи той — имаш ли нещо против да те наричам Джийн? Имаш ли също нещо против да ти кажа, че прекаляваш с всичко това. И така, търсите Рос. Добре. Като се поставя на ваше място, разбирам ви. Но аз дойдох тук, бях заплапувал да дойда тук, надявайки се да се срещна с него по работа, да ми подпише някои документи. Междувременно се случи онова, снимката му се появи във вестниците, а това вече е съвсем друга игра, от която нищо не разбирам. Мисля, че се крие и не го упреквам. И вие не можете да го упрекнете. Той не е глупав. Знае, че го търсят и ще се крие. Може вече и да е напуснал страната. Не знам. Така че, освен ако не ми се обади — признавам, възможно е — няма начин да се свържа с него. Следователно, по-вероятно е да си тръгна с неподписани документи.