Адвокатът пристигаше течно преди получаването на парите.
Адвокатът пристигаше в момент, когато малко преди това, някой се бе опитал да го убие.
Съществуваше ли някаква връзка?
Хайде сега, отплесваше се. Нямаше нужда да си изнамира проблеми, след като си ги имаше достатъчно. Първо да намери Еди Бродер.
Обадн се в хотел „Фор сийзънс“ в Натания. Нямаше оставено съобщение за него. Обади се в хотел „Голдар“. Групата от Кълъмбъс, щата Охайо, беше напуснала, заминали си бяха за вкъщи. Онези, които бяха настанени в „Пал“ в Тел Авив, също бяха напуснали. Ами г-н Файн, водачът на групата, който мислеше единствено за съдебни преследвания? Г-н Файн е в хотел „Самуел“. Не, замина си, отговориха му от хотела, г-н Файн също беше напуснал. Някакъв глас от посолството на САЩ му каза, че не знаят нищо за въпросния г-н Файн, нито за групата от Кълъмбъс.
Онова, което Розен направи — единственото, което можеше да му спести безкрайните часове над телефона — бе, че се обади на телефонни справки в Кълъмбъс, щата Охайо. Те не можаха да открият името Еди или Едит Бродер. Най-близкото, което намериха беше Е. Бродер. Розен измъкна някакво единайсетгодишно момиче от леглото в четири часа сутринта, единайсет часа ерусалимско време и го попита, дали майка му е у дома. Сънлив и ядосан глас отвърна, че тя е в Израел. „Така ли“ каза Розен, „а къде по-точно в Израел?“ На екскурзия. „Къде на екскурзия?“ С някаква група. „Но група-, та се е върнала.“ Не, майка й се беше обадила: включила, се в друга група. „Каква друга група?“ Момичето не можеше да си спомни, „Помисли малко!“ Ами, нещо като „Егетус“. „Егет Турс“ уточни Розен. „Къде? Откъде ти се обади и кога?“ Във вторник вечерта от Тел Авив. „Ти си много сладко момиче,“ похвали я Розен „ще ти донеса подарък“. „Чудо голямо“, тросна се сладкото момиче.
Розен се обади в „Егет Турс“ в Тел Авив. О, да, г-жа Еди Бродер се била включила в една от техните групи „Адаса Холидей“ и била отседнала в хотел „Дан“. Вече близо до целта си, Розен се обади в „Дан“. Групата „Адаса“, момент, моля… отишли са до Одера, до кибуца Шемуел за през, деня: щели, да се върнат вечерта. Осем часа по-късно: групата се беше върнала, но г-жа Бродер не беше в стаята си. Някакво съобщение? Розен се поколеба и после каза: Помолете я да се обади на г-н Розен в хотел „Кинг Дейвид“ в Ерусалим.
Почувства се по-добре. Всъщност толкова добре се почувства, че се изкъпа, облече се и излезе от апартамента си за първи път от два дена насам.
Силва, барманът, сложи една салфетка пред него и възкликна:
— Г-н Розен! Не сме ви виждали напоследък.
Той сипа уиски в чашата с лед, добави малко вода и пъхна една сламка. След това извади чинийки с ядки и маслини.
— В Натания не сервират така — рече Розен. — Има само един град в Израел, където предлагат подобно обслужване.
— Така е.
Силва беше португалец, роден в Хонконг и говореше с английско-израелски акцент. За Розен Силва олицетворяваше хотел „Кинг Дейвид“. Ориенталските килими и гарсонът, който удряше камбанката, докато търсеше някого, носейки табела с името му, също олицетворяваха хотела.
Розен забеляза някаква туристка, която самотна си пиеше коктейла и това го изкуши. Не изглеждаше зле, въпреки че беше малко натруфена, а русата й коса беше така препарирана в прическа, че по никакъв начин не можеше да я разчупиш, освен ако, не използуваш чук. Видът й отговаряше на стила на „Хилтън“, а тя самата беше като изгубена сред тишината на дневния бар на хотел „Кинг Дейвид“. Не, достатъчно грижи си имаше, а и трябваше да завърти доста телефони. Трите питиета и краткият разговор със Силва му бяха достатъчни за тази вечер. Вечеря сам, на три маси от русата туристка, после се качи в апартамента си и като го остави полутъмен, се обади в жилището на Тали.
Никой не отговаряше.
Точно от това се беше опасявал. Предположи, че след като бе взела Мел от летището — това беше уговорено още преди седмица — може би още беше с него, нали го знаеше, какъв е Мел. Той или и диктуваше писма, или ядеше, или се опитваше да си легне с нея. Розен не се притесняваше за Тали. Твърдо момиче беше. Станеше ли Мел настоятелен, щеше да му даде да се разбере или пък щеше да си отиде най-учтиво. Това, което притесняваше Розен, беше неизвестността за всичко, което ставаше около него. Тали беше будно момиче, усещаше нещата и той искаше да поприказва с нея преди да говори с Мел.