— Изобщо не исках да те виждам повече — каза Еди. — Върнах се в Натания, взех такси…
— Знам, трябваше да ти оставя съобщение — опитваше се да я успокои той, — но мислех, че веднага ще се върна… само че нещата се усложниха.
Бяха разнищвали вече тази тема. Въпреки това Розен беше търпелив; закъде да бърза, нямаше нищо предвид за следващия час и половина.
— Представа нямаш как очаквах — рече Еди — да пътуваме заедно, да видя Израел с теб.
— Имам представа — отвърна Розен — и аз го очаквах. И ще го направим, обещавам ти.
Предишната вечер, след като пехотинецът си бе тръгнал, Розен бе отишъл в бара при Силва да пийне едно питие преди лягане и както се беше извърнал на стола, готов да си тръгва, я видя — седеше заедно с още три жени и се беше втренчила в него.
Въпреки цялото му въодушевление, първата част съвсем не беше лесна, той се радваше, че я вижда, изтича и я целуна, усмихваше се, докато тя го представяше на жените от групата „Адаса Холидей“, но направо трябваше да преодолее каменната й физиономия и да я насили, за да го придружи до градината… да поприказват, да си изяснят някои неща. Трудно беше. Жените можеха да бъдат много упорити и тогава човек трябваше да ги убеждава, за да направят нещо, което и те самите искаха. Обикновено е много неприятно, но снощното усилие си заслужаваше. Паспортът му беше в стаята й в „Хилтън“. Тя беше с него и той знаеше, че ще си получи паспорта. После я разведе из апартамента си, неговият дом далеч от дома, и поръча шампанско и две кутии цигари „Уинстън“. Много му харесваше да се люби с нея. С нея можеше да се държи естествено и беше много приятно. Когато й го каза, Еди му довери, че се чувства по същия начин; усещала се непринудено и по незнайна причина никак не стеснявала, нямала никакви задръжки. Ето това е — бе казал Розен. Те бяха предназначени един за друг и нищо нямаше да ги раздели. Освен няколкото дена, в които трябваше да свърши някои работи. Групата й щеше да отлети на юг до Ейлат, за да видят колоните на Соломон и Червено море. Добре, щяха да се срещнат в хотел „Лароме“. Ако нещо му попречеше и не можеше да дойде, щеше да й се обади. Но със сигурност щяха да се срещнат някъде към края на екскурзията й и щяха да решат за по-нататък.
— Жените от групата — обади се Еди, — когато се появя, ще ме гледат толкова особено.
— Кажи им, че си влюбена — отвърна Розен.
— Ще им кажа, че съм прекарала нощта с теб, защото такава е била Божията воля — рече Еди. — Как се спогаждаш с Бог напоследък?
— Господи — възкликна Розен. — Истината е, че напоследък не съм мислил за Него.
Всъщност не беше мислил за теорията си за Божията воля, откакто бе станал пожарът в хотела. Мина му през ума: „Какво щеше да каже Бог, ако застреляше Джийн Валенцуела при удобен случай.“
И отговорът веднага се появи: „Щеше да бъде във възторг.“
След като приключи с пазача на паркинга, Мати се върна на мястото зад сивия мерцедес, където те го чакаха.
— Той каза, че г-н Розен винаги сам идва да си вземе колата.
— Пита ли те нещо? — рече Валенцуела. — Например, защо ти е да знаеш?
— Не, казах му онова, което ми поръчахте — наели сте ме да ви докарам, за да се видите с г-н Розен и се интересувате колата му тук ли е или се е обадил да му я закарат.
Валенцуела се обърна към Теди Кас.
— Колко време ще ти отнеме?
— Само няколко минути. Но трябва да изглежда, като че вършим нещо.
— Ще вдигнем тази на крик — Валенцуела сложи ръка върху багажника на сивия мерцедес. — Ще изглежда, че сменяме задната дясна гума. Мати може да свърши тази работа.
Мати недоумяваше.
— Искате да смените гумата?
— Вдигни я на крик, а ние ще свършим останалото — нареди Валенцуела.
После се обърна към Рашад.
— Ти и Мати след това ще отидете да изпиете по едно кафе, да си поприказвате малко, нали?
Извади картата от джоба си, разгъна я, разгледа някакви стрелкички и кръгчета, отбелязани с мастило и каза.
— Ще се срещнем на улица Агрон, на ъгъла на Агрон и Бен Шимон.
Мати не продума, докато не излязоха от паркинга и не поеха нагоре по улицата покрай хотела.
— Те ще го взривят в колата му, нали?
— Човече, така правят в Ерусалим, но не и в цивилизования свят на бизнеса — каза Рашад.
— Да, така правят в Ерусалим — повтори Мати. — Значи още една бомба и полицията ще помисли, че пак онези, терористите, се опитват да убият евреи. И ще издирват араби, а не американци.
— Ще си поприказваме отново на чаша сладко турско кафе — каза Рашад. — Човече, мислех, че съм ти обяснил как стоят нещата и си разбрал, а ето че продължаваш да се притесняваш.