— Ти не си ли женен? — попита Тали.
— Почти се бях оженил на два пъти — отвърна Дейвис, — бях нещо като сгоден. Но все ме изпращаха някъде и като се върнех, оказваше се, че не съм вече сгоден.
— Когато бях на осемнайсет се влюбих в един американец, който следваше стоматология — каза Тали. Знаеш ли къде е Атланта? Той живееше там. Отидох му на гости, но — тя сви рамене — след това си писахме известно време и престанахме.
— Мисля, че няма нужда да се притесняваш — каза Дейвис.
— За какво?
— За това, дали ще срещнеш някого и ще се омъжиш.
— Не знам — бих искала пак да съм стюардеса и да пътувам до различни места.
— Може би, докато съм още тук — рече Дейвис, — ще ме разведеш из Израел. Не съм много запознат със страната.
— Може, не знам.
Той се запита, дали тя разбра какво имаше предвид: да пътува с него, да отсяда с него в хотели.
Бяха на улица Яфо в центъра на сутрешното задръстване, когато Тали зърна Мати и каза на Дейвис бързо да спре. Той обаче не успя и измина още около половин пресечка. Когато най-сетне закова до тротоара, Тали изскочи, изтича през улицата между колите и изчезна. Дейвис чакаше, като се оглеждаше наоколо. Минаха около десет минути преди пак да я види, връщаше се с Мати, като нещо му се караше — слабото красиво момиче — бясна беше; наближиха колата и Дейвис се пресегна, за да им отвори вратата.
— Мати и аз трябва да си поприказваме — каза Тали.
— Ами добре, качвайте се.
Тя натика Мати отзад, качи се отпред и седна полуизвърната, като се втренчи в Мати.
— Казва, че ги е закарал до „Кинг Дейвид“ — рече Тали, само че г-н Розен не бил в стаята си. Казва, че е бил с тях вчера, когато си стрелял по тях, отмъкнали го със себе си.
— Колко бяха? Трима ли?
Мати кимна.
— Къде са сега?
— Казва, че не знае. Наредили му да се върне в Тел Авив. Задържали колата на г-н Розен.
Тя пак започна нещо да му вика на иврит, а Мати седеше притихнал до пистолета в кобура и мините, но не ги забелязваше, гледайки в Тали. После се дръпна, когато тя се опита да го удари с юмрук. Дейвис улови ръката й.
— Успокой се. Хайде да разберем, какво се е случило.
— Той е идиот — заяви Тали. — Мисли, че те само искат да си поприказват с г-н Розен.
Тя пак започна да го хока, но този път и Мати повиши тон.
— Къде са отишли, след като си е тръгнал — попита Дейвис — къде са били?
Те пак поговориха на иврит, после Тали рече:
— В хотела. Отишъл с чернокожия до едно кафене, след това чернокожият си тръгнал.
— А другите двама? — попита Дейвис. — Те в хотела ли са чакали?
— Били са на паркинга до колата — отвърна Тали.
Тя пак заговори с Мати на иврит. Той нещо й каза.
— Твърди, че са искали да сменят гума. Той е повдигнал колата…
— Коя кола?
— Тази, която е карал — рече Тали, — но според него на гумата нищо й нямало.
Дейвис включи на скорост и рязко се отдели от тротоара.
— Паркирана била до новата кола на г-н Розен, до черната — допълни Тали.
Дейвис вече го знаеше, още преди тя да му го каже.
— Хотел „Лароме“ е най-хубавият хотел в Ейлат — заяви Розен. — Той е голям и луксозен и можеш да се загубиш, докато търсиш дискотеката, но иначе е забавно — стига разни досадници да не те свалят. Много хубави млади израелци си опитват късмета с туристки. Също като в Рим.
— Навсякъде е така — отвърна Еди. — В „Дан“ имаше един, казах му, че мога да му бъда майка. И знаеш ля какво ми отговори?
— Един момент.
Розен отиде до рецепцията, подаде ключа на служителя и нещо му каза. Служителят се разсмя. Розен се върна при Еди, като се усмихваше, протегна ръка, за да я пусне да мине първа през въртящата се врата.
— Та какво рекъл? Онзи, израелецът?
— Рече…
Но сега Розен отново разговаряше, този път с портиера. Подаде му банкнота и портиерът се усмихна.
— Съжалявам, продължавай.
Докато излизаха от хотела на път за паркинга, Еди каза, че всъщност отговорът му не бил нищо особено. Рекъл, че е влюбен в нея и възрастта нямала никакво значение. Розен отговори, че и за него няма значение. Какво значеха годините? Какво общо имаха те с онова, което човек чувства. Еди вметна:
— Внимавай. Паспортът ти е у мен. С датата ти на раждане.
— О, вярно — съгласи се Розен.
Осем и трийсет и пет. Имаха време да стигнат до „Хилтън“ и дори да изпият по чаша кафе.
— Трябва да се преоблека — каза Еди.
— Тогава ще си го пием, докато се преобличаш. Ще ти помогна да се преоблечеш — додаде Розен. — Но първо ще ти помогна да се съблечеш.