Розен стоеше долепен до ъгъла на сградата.
Не — обръщаше се, бързо се придвижи до колата и влезе.
Дейвис не можеше да повярва, Не още! Чакай!
… Затръшна вратата.
Наистина я затръшна. Господи, чак той го чу от отсрещната страна на улицата. Чуха го и те, и двамата, и се заковаха — купчината си остана малко по-нататък, после вдигнаха поглед и насочиха автоматите си в посоката на шума.
Когато Розен завъртя ключа, мините експлодираха със силно пронизително БУУМ-БУУМ, рекламата на кока кола, гредите и бетонът се разхвърчаха в облак дим и късчета от отпадъци и метал, а на тяхно място остана нещо като елипса, с формата на овална мина; купчината беше напълно разпердушинена, но те оцеляха — Дейвис го знаеше — двамата бяха залегнали на улицата, а третият се намираше на сигурно място в колата. По дяволите! Вдигна пушката и изстреля и двата куршума, макар да му беше ясно, че е много далече, макар да му беше ясно, че е време да изчезва — изтича с пушката през улицата, като извади и пистолета със свободната си ръка, стреля по тях, докато те се надигаха — единият беше още на колене, но и двамата вече даваха откоси с узитата си и се опитваха да го улучат. Свалиха само бетона от ъгъла на къщата, докато Дейвис завиваше покрай нея. Накрая Дейвис се блъсна в задницата на камарото.
Когато мина отстрани, видя Розен да седи зад волана и да го гледа.
— Успях ли?
— По дяволите — изкрещя Дейвис, — нищо не успя!
Отпрашиха с колата, като поеха направо през пустинята, подскачайки над дупките и камъните, изстисквайки до краен предел камарото на Реймънд Гарсия и следвайки една широка дъга, която трябваше да ги отведе на магистралата.
— За Бога — каза Розен. — Какъв трясък, Исусе Христе! Защо не ги уби?
Дейвис караше колата. В момента не му се приказваше. Сега отново трябваше да гледа в огледалото. По дяволите. Писнало му беше да гледа в проклетото огледало, но нямаше как, трябваше да гледа в него чак до Червено море.
ГЛАВА СЕДЕМНАЙСТА
Разправяше се, че, преди да започне да работи на свободна практика, Теди Кас вършел чудеса в приложението на експлозивите. Той бил превърнал унищожаването в изкуство.
Докато работеше за „Юнивърсъл Демолюшън Ининкорпорейтед“, Теди беше разрушил най-малкото дузина големи сгради. Беше разрушил например дванайсететажния хотел „Бродмур“ в Атлантик Сити за по-малко, от дванайсет секунди, като използвал, както самият той бе казал веднъж, „малко динамит и много гравитация“. Прозорците на зданието, което се намирало на двайсет фута разстояние от хотела, даже не издрънчали.
Добро беше заплащането, но не можеше да се сравнява с онова, което можеше да изкара, като работеше самостоятелно, а той вече беше вършил някои неща за Вал и г-н Манза. (За първата услуга бе получил един бон: бе оставил Вал да завърже някакъв човек на най-горния етаж на хотел „Хюрън“ в Сагинау, преди да го разруши.) За сегашната работа щеше да полуди пет бона плюс разходите. Добри заплащания. Сигурно щеше да вземе около хиляда — хиляда и петстотин долара повече, отколкото Кларънс „Рашад“ Робинсън. Но в договора не се споменаваше нищо за шибания пехотинец.
Теди каза на Валенцуела — в мерцедеса, който пак отиваше на юг — че е време да преговарят отново. Това, че щеше да обсъжда пред Рашад, не му пречеше — той знаеше, че Рашад ще бъде на негова страна и тогава Вал щеше да трябва да задоволи и двамата, ако искаше работата да бъде свършена.
Намираха се някъде зад зеленото камаро. Сигурни бяха, че не бе тръгнало обратно на север, защото бяха забелязали прашната му опашка, а това беше безспорна следа. Но камарото все още не се виждаше — въпреки че Рашад караше с деветдесет мили в час по асфалтираните отсечки — й не знаеха как щяха да го открият, в Ейлат или в някоя друга точка на юга.
Валенцуела не беше от хората, които се вълнуват. Той приемаше нещата едно по едно.
— Съгласен съм, че сегашното положение е по-различно от договореното — започна той. — Казахме ви, че Рос, Розен, преди не е имал оръжие, но е възможно в момента да има. Както и че може да е наел някого. Но никога не сме предвиждали подобно нещо, някакъв тип, който ще мъкне шибани гранати в колата си или каквото и да е там. Добре, смятате, че трябва да ви се плати и за боя или както искате го наречете. Кажете ми какво предлагате. Нито Хари, нито пък аз ще спорим с вас. Хари иска работата да бъде свършена, аз също.
Рашад, който не откъсваше поглед от пътя и от пустинята, се обади:
— Нещо, което можеш да обмислиш. Този човек има пари. Не живее от въздух, нали? Освен това знаем, че адвокатът му е дошъл, за да му донесе още. Ако докопаме тези пари и си ги поделим… — продължи Рашад. — Е-хе, гледка невиждана, аз лично бих желал един дял, въпреки че не знам за каква сума става въпрос.