Той никога не беше сигурен, дали Розен го слушаше, защото почти не се обаждаше. После изведнъж вземаше думата и най-често отваряше приказка за нещо съвсем различно.
— Отдавна съм разбрал — каза Розен, — кое хората ай-много надценяват на този свят — и знаеш ли кое е то?
— Кое?
— Младите путки. Онези младите, които те карат да възкликваш: „Боже мой!“ През половината от времето те не знаят какво да правят със себе си. Притесняват се за косата си. Мислите им постоянно прескачат от едно на друго. Опитът ме е научил — не е необходимо да ми вярваш, но е така — че най-хубавото нещо на този свят е жената на средна възраст, която е по-млада от теб и наскоро разведена или овдовяла. Под наскоро разбирам някъде в предишните две години. И още нещо. Тя, естествено, трябва да е красива, кому е потрябвала някоя дебелана или някоя с много грим, която ще изглежда добре само в бара на „Хилтън“, а после — нали разбираш какво искам да кажа. Това е то. Красиви жени със стил, на средна възраст, освен това с известно образование, за да можеш да си поприказваш с тях. Иначе, ако искаш само да я чукнеш, по-добре си вземи проститутка, по-евтино ще ти излезе. Човек може да срещне, туристки със стил — има ги колкото щеш в „Кинг Дейвид“, в „Хилтън“, в „Интернационал“. За последния не съм много сигурен. Но според теб, кои са по-добри в леглото, туристките от „Кинг Дейвид“ или от „Хилтън“? Ходил си в „Хилтън“ в Ерусалим, нали?
— Да, ходил съм.
— Имаш представа и от „Кинг Дейвид“?
— Разбира се.
— Добре тогава, според теб коя ще е по-добра?
— Каква е разликата? — попита Дейвис.
— Ще ти кажа — отговори Розен, който беше седнал до масата в кухнята на пустинната къща и гледаше към Дейвис, изправен до мивката. — Турист-ката от „Хилтън“ обикновено носи по-скъпи дрехи. Тя харчи малко повече, за да се поддържа, например за фризьор, и е по-вероятно етикетите на дрехите й да са от някой известен модист. Другата — от „Кинг Дейвид“, е малко по-скромно облечена, но с много вкус. Тя е по-тиха и по-трудно се сприятелява. Но опознаете ли се веднъж, нали разбираш какво искам да кажа, тя е по-добра в леглото. И знаеш ли защо?
— Защо?
— Защото обикновено от по-дълго време не го е правила. Тя е по-благодарна и съответно отдава повече от себе си.
— Интересно — рече Дейвис.
— И е факт, който се основава на проучване — каза Розен. — Осем от всеки десет от отседналите в „Кинг Дейвид“ разведени жени на лекари и зъболекари, са по-добри в леглото. По-научно звучи така, нали?
Дейвис остави чашата си в мивката. Ръката му опипа колта под якето.
— Слушай, бих се радвал, ако можех да остана и да си поприказваме още, но мисля, че е по-добре да тръгвам.
— На връщане — рече Розен, — ми донеси кутия цигари „Уинстън“… И да не забравиш паспорта ми.
На Рашад му беше ясно, че ще трябва да потърси сивия мерцедес; в момента беше застанал на сянка под навеса пред входа на хотела, но нямаше как, налагаше се да пообиколи редиците коли. Откри го чак в края на едната от тях. Двигателят работеше, климатичната инсталация също беше включена. Рашад се наведе към прозореца от страната на Теди и погледна през Теди към Валенцуела.
— Видя ли пехотинецът да влиза? — попита Теди.
— Вътре ли е? — изпъна се Валенцуела.
— Добре, че първи го видях. Стоя си във фоайето. Обръщам се и го виждам как отива към рецепцията.
— Така ли? И какво направи после?
— Качи се в един асансьор, и замина нагоре.
— Преди колко време беше това?
— Има пет минути, откакто го видях — отвърна Рашад. — Не можах да повярвам на очите си. Обръщам се, а той стои пред мен с вечното му кепе.
— Но от Розен няма и следа, нали?
— Не, навсякъде разгледах.
— А момичето Тали?
— Тя се качи преди това, заедно с жената.
Валенцуела кимна.
— Значи така, след това идва пехотинецът и също се качва горе. Все едно, че са си уредили среща. — Валенцуела млъкна за момент. — Момичето не беше на летището, нали? Само жената?
— Точно така — потвърди Рашад.
— Тогава тя е пристигнала или с колата му, или пък е пътувала на стоп. Ще потърсим колата. — Валенцуела пак замълча. Присви рамене. — А после ще чакаме да видим какво ще стане.
Еди седеше на леглото и им разказваше как чартърният полет вчера бил отменен, след като чакали с часове на летището, как след това се върнали с автобуса в „Хилтън“, което им отнело още един час, и чакали сума време, докато разтоварят багажа им и го разнесат по стаите, след което целия следобед се чудили какво да правят…
Тали седеше търпеливо. Дейвис седеше и си мислеше: хайде, свършвай най-сетне.