Закъсня Лазар и тоя път за вечеря. Гладни бяха другите двама мъже, Стоян и Кочо, а по-малките Кочови деца заспаха. Не се решаваше никой да каже да сложат трапезата без Лазара — Султана би го ударила с лъжицата през устата; на трапезата трябва да седнат всички заедно. Като влезе най-сетне Лазар, тя и тоя път не се скара много остро, беше и тоя път по-мека с него, както винаги.
— Къде си, Лазе, досега? Кашата ще изстине. Не е хубава притопляна каша.
— Ами, майко, вие защо не седате и без мене! дели ми в едно саханче, и толкоз.
— Що говориш ти… — И тя млъкна, с мълчанието си да му покаже своето недоволство. Не знае ли той, че трябва да се хранят всички заедно?
Стоян не дочака да се позасити, ами започна да говори с пълна уста, и едва не се задави:
— Знаеш ли, Лазе, днеска… У… Недо, дай вода… Скоро!
Неда, племенницата му, веднага скочи. Султана погледна изкосо — остаря проклетникът и не се научи да се храни човешки. Стоян глътна шумно няколко глътки от бардучето и продължи:
— Днеска, Лазе, докараха в нашата чаршия бакър.
И нов бакър, кован, ама гладък като… Кочо седна и за един саат време изкова тепсия.
— Как тъй…
— На готови листове, като ламарина — рече Кочо.
— Седиш и чукаш. И тепсия, и гюм, и сичко. Само малко тънки ми се виждат листовете, ама е по-евтин, фабрика го прави.
— Ти остави другото — разтвори загрижено очи Стоян, — а какво ще стане сега с чукачите! Гладни ще измрат. Ама аз не ща от новия бакър.
— Не щеш — изгледа го продължително Кочо. — Защо? По-евтин е и добре се работи, нели опитах. Купиха и другите от еснафа и сички от него ще купуват, ще видиш.
— Как ще ги оставиш без работа тия сиромаси! — опули пак очи Стоян и после протегна към него набръчкания си врат: — А знайш ли ти, че и за нас може да дойде такъв ред!
— Какъв ред… — промърмори нехайно Кочо, дори и не го погледна.
— Какъв… Ами като извадила фабриката готов бакър, може да извади и готови тепсии, готови гюмове, сахани, тенджери. Не е ли така, Лазе?