Той започна да минава толкова често по тая улица най-напред заради Ния Глаушева. Срещата му с младата Глаушева мина и замина злополучно за него и толкова бързо, че не я забелязаха дори и най-любопитните махленки. Но Таки Брашнаров не престана да посещава братовчедка си. Като минаваше толкова често по улицата, той видя в двора на женското училище учителката Руменова и сега минаваше тъкмо заради нея. Забелязаха това и махленките. Таки започна да минава по улицата в определено време — на обед, когато учителката пускаше ученичките си на обедна почивка, или вечер, когато ги нареждаше в двора на редици и ги изпращаше по домовете им. Той забавяше стъпки пред портата на училището и все нататък кривеше дългия си, винаги чисто подстриган врат.
Една вечер Руменова излезе да изпрати най-малките си ученички чак на улицата. В същото време насреща се зададе Таки Брашнаров. Спря се той на доста голямо разстояние — знаеше, че в тоя момент го наблюдаваха най-малко двайсет чифта очи — и се поклони дълбоко на учителката. Весело й беше на младата учителка с тоя шумен рояк от малки девойчета, които цвърчаха като врабци и все не можеха да се подредят в две редици въпреки големите си старания, и тя кимна на поздрава му със засмени очи. Тогава Брашнаров каза с почтителен тон, без да се помръдне от мястото си:
— Не мога да се начудя, учителке, как се справяте с толкова деца и по цял ден!
— Няма нищо чудно, господин Брашнаров — отговори му приветливо Руменова. — Аз съм учителка, това е мой дълг и после… аз обичам тия малки човеци.
— Минавам аз понекога оттук, имам роднини по-нагоре, и често виждам с какво търпение вие… да, и винаги весела…
— Децата не обичат мрачни хора и още по-малко сърдити учители.
— Да знаете само как ние едно време… Имахме един даскал тука по старогръцки, кир Пападос, ще застане пред чина — тогава и чиновете бяха нещо ново — с пръчка цел аршин дълга, удари с пръчката по чина и ти скочиш. Почвай! Песен шеста от Омира. И ти почваш на старогръчки, нозете ти треперят. — Той изричаше стиховете на старогръцки, разчленено, отсечено и еднозвучно, а сетне ги преведе със същия тържествен тон:
Тъй рече той и подаде на своята свидна невеста милото чедо и тя го притисна на пазви уханни и се през сълзи усмихна, а Хектор с ръка я погали И тъй й продума и рече: „Скъпа, немой да тъгуваш…“
Присвил черните си вежди престорено-тъжно, а в същото време святкащите му зеници дяволито се усмихваха, Таки попипваше деликатно с пръсти гладко обръснатата си брада и продължи:
— Даскалът удря по чина с пръчката на сека сричка, ти подскачаш, редиш дума след дума и като сбъркаш, некъде — фрас! — с пръчката не по чина, а по главата ти. Така учехме ние некога Омира и… хм — присви той алените си устни, — аз още го помня…
Руменова го слушаше с любопитство и се учуди на неговите неподозирани знания.
— Жалко, че са ви карали насила да изучавате тая велика поезия — рече тя, — вместо да ви разкрият нейната хубост и да я обикнете свободно.
— Моето сърце, госпожице учителке, винаги е било отворено за хубостта — наведе гъстите си, женски мигли Таки Брашнаров, но и сега се виждаше как блестят през тях зениците му. Сетне той изеднаж додаде: — Ще ми позволите ли некой ден да дойда в училището, да видя как работите с тия ангелчета?
— Заповядайте… Заповядайте, когато обичате — рече Руменова и се обърна да дочака друга редица ученички, които излизаха от училищния двор.
— Благодарен съм ви… — поклони се пак тъй отдалеко Брашнаров и отмина.
Той се възползува от гостоприемството на младата учителка още на втория ден. Тя го прие в една от класните стаи, ученичките й скочиха прави да посрещнат важния гост и стояха, докато се ръкува той тържествено с учителката им, а тЯ му подаде, леко поруменяла, единствения стол в стаята. Учителката продължи работата си, но той нищо не слушаше, а през цялото време разглеждаше спокойно, внимателно младата жена, седнал на стола край стената. Руменова беше облечена в дълга, отпусната До земята, широчка, светлосива вълнена пола, с лека връхна дрешка от същия плат и бяла копринена блуза с висока, затворена яка. Долавяха се доста ясно пъргавите, гъвкави движения на младото й тяло, лицето й, обхванато под едва закръглената гушка от бялата коприна на блузата и, поруменяло от смущение, изглеждаше още по-младо със своята моминска, чиста свежест. На няколко пъти тя Докосна разсеяно с поглед госта и той като чели едва сега забеляза колко много блясък имаше в нейните сиви очи.